Hotel California (BG Fanfiction)

Глава пета

Гледната точка на Талия:
   Днес е третия ден, откакто Джъстин използва апартамента ми буквално за хотел и втория, откакто родителите ми решиха да ме навестят. Нямах представа какво ще ги правя цял ден, но трябваше да им измисля някакво забавление. Може да се каже, че начина, по който се събудих днес беше доста по-различен от обикновено. Имах спомени от снощи, че Джъстин беше дошъл да легне при мен по едно време, но в просъницата повечето моменти ми се губят. Едва когато отворих очите си и усетих как нещо тежеше върху стомаха ми, разбрах какво е положението ми в момента. Погледнах настрани и видях Джъстин, чиято глава беше буквално поставена върху половината от моята възглавница, а лявата му ръка беше увита около корема ми. Дори да не започвам с коментарите относно рошавата му коса, но за разлика от повечето мъже, признавам, че сутрин изглеждаше доста добре. Не бях осъзнала, че го зяпам, докато един глас не ме извади от мислите ми.

- Не е учтиво да се взираш така. – разбрах, че той се обади и на секундата извърнах поглед.
- Аз не се взирах. – казах и погледнах напред като скръстих ръце.
- Може би само малко? – обърнах се отново към него, а той ми се усмихваше. – Дори не сме преполовили седмицата, а ти вече си хлътнала по мен. – засмях се на думите му.
- Мечтай си. – махнах ръката му от себе си и отметнах завивките. – Трябва да ставаме.
- Колко е часа? – попита и се протегна.
- Десет. – вече сериозно започвах да се плаша от себе си. Вчера до десет, днес също.
- Дали са станали? – разбрах, че визира родителите ми.
- Определено. Моля те, облечи се днес, преди да излезеш от тук, защото не искам родителите ми да си помислят нещо отново след като те видят да излизаш от моята стая и то в този вид.
- Добре, ще се облека. – изправи се от леглото и нахлузи тениската си от вчера, която беше захвърлил на пода.

   С Джъстин излязохме от стаята ми и точно както очаквах, родителите ми вече бяха станали. Дори и закуската беше приготвена, а масата подредена. Имаше все още две свободни места и то едно до друго, но заради глада, който изпитвам, нямаше да направя проблем. Настанихме се на масата и не се учудих, когато започнаха обичайните въпроси от страна на майка ми. Винаги любопитството й е идвало малко в повече. Разбира се първия беше защо сме били в една стая. Просто очите й издаваха, че иска да чуе конкретен отговор, но нищо от това, което иска да чуе, не се беше случило. Джъстин обясни причината поради която се е наложило да остане в моята стая и дори баща ми прояви разбиране. Какво против дивана ми имат всички тези хора?