Hotel California (BG Fanfiction)

Глава шеста

Гледната точка на Джъстин:
   Заради вчерашния обяд с родителите на Талия и нещата, които научих за нея, ми дойде една идея, с която може би ще успея поне малко да променя мнението й за мен. След като закарахме Бруклин и Себастиян до летището и те се качиха на самолета, ние се прибрахме. Талия се оттегли в стаята си, за да си почине, а аз се обадих на един приятел, за да го попитам дали е съгласен да бъде част от изненадата, която подготвях за нея. Получих положителен отговор и двамата доуточнихме детайлите. Радвах се, че ще успея да направя нещо за нея. Все пак това е най-малкото, което мога да направя, като се има на предвид, че буквално се натресох в апартамента й преди няколко дни.
   Тази сутрин за пръв път се наложи аз да отида и да я събудя. Ядоса ми се, но в крайна сметка успях да я вдигна от леглото без аз или косата ми да пострадат. Успях да я убедя да не слиза долу преди обяд, за да може да дойде с мен. Казах й да се приготви и за разлика от повечето жени, беше готова сравнително бързо. Или може би аз бях прекалено нервен, за да усетя времето.
   В момента пътувахме към мястото, където изненадата щеше да я чака и през целия път, тя не спря да пита къде отиваме и какво ще правим. Беше точно като някое малко дете. Пътувахме из улиците на Лос Анджелис около час, заради сутрешните задръствания. Когато най-сетне пристигнахме, помогнах на Талия да излезе от джипа ми и първата й реакция беше да огледа сградата, която се извисяваше пред нас.

- Какво е това? – попита, продължавайки да наблюдава.
- Тук работя. – усмихнах се, а тя ме погледна.
- Тоест това е звукозаписно студио? – кимнах в отговор. – И какво правим тук?
- Ще ти покажа, но първо трябва да влезем вътре. – казах и тръгнах към големите врати пред нас.

   Талия ме следваше и след като излязохме от асансьора, който беше на петнадесетия етаж, ме погледна странно. Определено нямаше никаква идея защо сме тук.

- Хайде, ела. – хванах ръката й и я задърпах към стаята, където бях записал всичките си албуми.

   Тръгнахме по дългия коридор, като тя вървеше зад мен. Когато спрях пред една бяла врата и натиснах бравата, за да се отвори, Талия отново ме погледна скептично. Уверих я, че всичко е наред и я пуснах да влезе преди мен. Затворих вратата зад нас и пристъпих до нея. Тя гледаше към звукозаписната кабина, сякаш е видяла призрак. Усмихнах се на реакцията й, защото очаквах да изпищи или да се разплаче, но вместо това тя си стоеше съвсем спокойно и просто наблюдаваше как любимия й изпълнител, стои на няколко метра от нея, записвайки поредния си хит. Той ни видя и аз му направих знак, за да излезе. Набързо остави слушалките и микрофона и дойде при нас.