Hotel California (BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

Гледната точка на Талия:
   Знаех, че така ще стане, знаех, че пак ще бъда с разбито сърце и все пак нищо не ме спря да направя най-голямата глупост на света, а именно да се доверя на един глупак, женкар и певец. Аз лесно се влюбвам, а пък Джъстин е от мъжете, в които е лесно да се влюбиш. С неговите комплименти, мили думи и всички други неща, които да те подлудят и да накарат краката ти да омекнат. Въпреки че, отначало не мислих това. Тогава имах избор да не го допусна до себе си, но не. Аз, както никой друг път, реших да рискувам. Действах без да мисля. Оставих се на сърцето ми, оставих се да бъда щастлива макар и за кратко и накрая какво получих? Едно разбито сърце и куп неприятности.
   Минаха само няколко часа, откакто той напусна хотела и си тръгна, а ми се струваше много по-дълго. Бях свикнала с неговото присъствие толкова много, че дори да ме боли, той пак ми липсва. Иска ми се да не беше излизал вчера. Да си бяхме останали заедно. Така щях да си спестя много проблеми. И все пак явно съдбата е искала сега да науча що за стока е той и че не си заслужава усилията и любовта, които получава. Поне едно положително нещо да излезе от цялата тази работа. Не, че много ме успокоява.
   Бях слязла да работя уж, за да се разсея, но в главата ми непрестанно изникваше мисълта за него и не можех да се концентрирам върху нищо. Шушуканията и подмятанията пред офиса ми също не допринесоха за това. Мисля, че тези хора прекаляват. Възможно е да не знаят какво е това личен живот и дори да си нямат, но това не им дава правото да клюкарстват за моя. И то пред собствения ми офис. Ако не бях толкова разстроена и уморена от спорове и караници, щях набързо да им затворя устите с няколко наложителни съкращения и да ги поставя на мястото им. Но точно сега не ми беше до това. Нямаше начин и как да продължа да работя така и затова реших, че ще е по-добре да се кача в апартамента си. Да си взема един дълъг душ и да релаксирам възможно най-много. Такива бяха плановете само че не допуснах, че все още не съм достатъчно подготвена да се върна в празните стаи. Толкова вечери съм се връщала и съм ги прекарвала сама, че сега когато Джъстин се появи и имаше още някой в големия апартамент забелязах колко самотна съм била. Той ми показа колко е хубаво да има при кой да се прибереш след дълъг ден, а сега го няма и аз отново трябва да се примиря, че ще бъда сама.
   Когато се качих горе ситуацията не беше никак добра. Навсякъде се усещаше аромата му, сякаш нарочно се е запечатал между тези стени и няма да ме остави на мира да продължа нататък. В очите ми се появиха сълзи. Колкото и да го мразех, аз все пак го обичах. Не можех да остана безчувствена за това, че си отиде въпреки че аз го изгоних, заради тъпата му постъпка. Ама сама съм си виновна, защо ли ми трябваше да го допускам до себе си и да научавам толкова много за него? Какво ли съм си мислила? А, да сигурно това колко е добър в леглото, което не отричам. – засмях се тъжно на глас и ехото в апартамента зазвуча. Нямаше да издържа да съм тук, не и докато присъствието му още се усеща.
   Отворих широко всички прозорци, за да се проветри, нарочно си оставих телефона и излязох на чист въздух, за да се разсея до колкото е възможно. Тръгнах към плажа, защото по това време там има много хора и предпочитам да съм заобиколена от шумотевица, която да заглушава собствените ми мисли. Със същата мисъл можеше да и да отида на някоя дискотека, ако ми беше останало поне малко чувство за забава. Не искам дори да си помислям за дискотеки. Там, ако ида със сигурност ще е само за да се напия и да разкарам всичко от главата си, което като се замисля не е много лоша идея. Само дето в момента никоя няма да е отворена, така че ще се задоволя с плажа и всички пищящи дечица по него. Естествено и тук също има спомени, за които не искам да си спомням, но няма как да избягвам всички места, на които съм била с Джъстин. За целта ще трябва да се преместя в друг град, а аз обичам Калифорния и не бих я напуснала само заради някакъв идиот.
   Бях се замислила и дори не съм забелязала кога съм се отдалечила от централния плаж и съм тръгнала по празни и самотни плажни ивици, напомнящи ми на мен. Продължих да вървя още известно време и накрая не издържах. Седнах на пясъка и се загледах във кристалната вода. Всичко беше толкова тихо и спокойно. За жалост не продължи дълго. Над мен се надвеси някой и ми направи сянка, което ми позволи да видя кой е. Учудих се, не вярвах, че има смелостта и глупостта отново да се върне. Джъстин се настани до мен.

- Прецаках всичко. – каза той.
- И то как. – промърморих аз, а вътрешно водех борба със себе си дали да стана и да го зарежа или да го изслушам. Той явно предвиди намерението ми.
- Остани, моля те. Нека поговорим и ти обещавам, че повече няма да ме видиш. И без това остават няколко дни докато замина.
- Добре. – прекъснах го аз. Усещах погледа му върху себе си, но аз отказвах да се обърна и си останах все така загледана в океана.
- Колкото и клиширано да ти звучи трябва да ти се извиня и да ти обясня всичко.
- Не те спирам. – промълвих след като той замълча.
- Но и не правиш нещата по-лесни, Лия.
- Не ме наричай така. – прекъснах го. Можех да понеса всичко в момента, но не и това съкращение.
- Добре, съжалявам. Съжалявам за всичко. Нямам обяснение за вчерашната нощ и какво въобще съм си мислил, когато съм се натряскал толкова, но знам че искрено се разкайвам за начина, по който се подиграх с теб. Ти не си такова момиче, не си като останалите, които отчаяно искат да спя с тях, а после да ги зарежа. Ти си специална. Именно това харесах в теб. Бил съм с много момичета, не отричам, но мисля че за първи път от доста време насам изпитвам такива по-силни и истински чувства към някой. Не знам защо, не мога да го обясня. Любовта не се обяснява, не се и търси, а се изпитва когато дойде подходящия човек. Макар и късно, осъзнах, че това си ти. Не очаквам след тези думи да ми простиш, не съм се и надявал. Просто искам да си наясно с чувствата ми и да знаеш, че дори след няколко дни да замина, никога няма да те забравя. Надявам се, че след време вече ще можеш да ме погледнеш и да ми простиш, но сега ти трябва време и аз съм готов да чакам.

   Не знаех какво да кажа. Сълзи се спускаха по лицето ми и аз просто стоях там. Не очаквах да чуя такива думи от него. Не мислех, че е толкова сериозен със чувствата си към мен. Дори не знам как да реагирам. Почти ме накара да забравя защо въобще се разделихме. И все пак наистина не мисля, че сега мога да му простя, но след време? Кой знае, може би наистина ще му дам втори шанс. Той е готов да чака, а това означава много. Казва, че няма да ме забрави и сигурно е така. Аз също не бих могла да го забравя, дори и да искам, споменът за него винаги ще е с мен.
   Изправих се и избърсах сълзите с ръцете си. Той също ме последва. Застана пред мен и се вгледа в очите ми, а аз в неговите. В моите ясно се четеше болката, а в неговите разочарованието от самия себе си. Протегна пръсти и избърса една останала сълза по бузата ми. Задържа пръстите си върху кожата ми малко по-дълго, а аз притворих очи. Липсваха ми докосванията му.

- Обичам те. – призна ми той, а аз го погледнах изненадано. – Малко е късно за тези думи, но те обичам и искам да го знаеш.
- Джъстин... – прошепнах.
- Не казвай нищо. Нека мине време. – отговори ми той и се приближи още по-близо. Целуна леко и нежно устните ми. Сбогува се и си тръгна без да поглежда назад. Предполагам така му е било по-лесно. За жалост не и на мен. След това останах с часове на този плаж, изплаквайки мъката си и проклинайки съдбата, която никога не работеше в моя полза.