Hotel California (BG Fanfiction)

Глава втора

Гледната точка на Талия:
   Джъстин и аз се качихме до апартамента ми на последния етаж и след като отключих, влязохме вътре. Разведох го набързо като му обясних кое къде се намира, а след това му показах и гостната, която щеше да бъде негов дом в следващите две седмици. Не знам как ще ги издържим и аз, и той. И двамата не сме свикнали със съквартиранти. Е, аз поне не съм имала такъв от университета насам. Оставих го да се настани на спокойствие, защото като гледам багажа му, мога да кажа, че куфарите му за две седмици са колкото моите за месец, но няма значение. Трябваше да измисля ясни, кратки и точни правила, с които да живеем добре съвместния си живот през тези четиринадесет дни. Не знам защо предпочита да остане в хотел, при положение, че има няколко имения в Лос Анджелис. Това откъде го знам? Да кажем, че чета доста списания за дома и всяка седмица имението на една знаменитост е описано и разгледано подробно. Неговите доста често са обект на тази дейност. Върнах се в спалнята си, където да се надяваме ще съм по далеч от господин капризен, който успя да ми скъса нервите преди половин час, без дори да ми е казал и една дума.
   Погледнах часовника си и видях, че вече беше станало осем и половина. Работното ми време започваше в девет. Бях облечена и напълно готова, затова днес ще сляза до офиса по-рано. Не мога да чакам още половин час тук, за да стане девет. Бях се запътила към вратата, но малко преди да стигна до нея и да я отворя, се чу почукване. Нямаше кой друг да е, освен Джъстин. Отворих вратата и както очаквах той стоеше там. Усмихна ми се и за да не изглеждам груба му отвърнах.

- Какво има? – попитах го.
- Исках да ти кажа, че ще излизам. Имам малко работа и най-вероятно ще се върна довечера. – обясни ми. Не знам защо ми споделяше това, но може би се чувстваше длъжен да ме информира.
- Джъстин, знаеш, че не държа да знам всяка твоя крачка. Може да излизаш, когато си поискаш. Само заключвай. – той се засмя леко.
- Знам, но реших, че трябва да те предупредя.
- Оценявам го. Аз също имам работа долу в офиса. – казах и излязох от стаята си като затворих вратата. Озовахме се в голямата всекидневна.
- Кога ще се прибереш? – не знаех защо му е да знае.
- Може би към осем. Защо?
- Просто питам. – отговори и сви рамене.

   Не обърнах голямо внимание на това и двамата излязохме от апартамента заедно, като аз заключих след нас. Съжителството с него не беше чак толкова лошо. Засега е поносимо, но все още ми е странно да свикна, че ще ми се наложи да деля апартамента си с някой. Още по-малко с някой като Джъстин. Но какво да се прави. Животът е пълен с изненади.