Hotel California (BG Fanfiction)

Глава четвърта

Гледната точка на Талия:
/На следващата сутрин/
   Днес беше събота и офисът ми долу не работеше, а това означаваше, че имам почивен ден. Да, определено не бях предвидила тези дни и начина, по който щяхме да се изтърпим с Джъстин. Може би щях да изляза с приятелката си Макейла, за да избегна евентуалната среща със съквартиранта си. Когато погледнах към малкия часовник, който стоеше на нощното ми шкафче, установих, че вече е десет сутринта. Рядко спях до толкова късно. Може би присъствието на Джъстин в апартамента ми, ме изтощаваше.
   В крайна сметка реших да стана, защото не ми се лежеше повече. Изправих се от леглото си и отново повторих същите процедури, както обикновено. Когато се приведох в по-нормален вид, излязох от стаята си и това, което видях в хола, ме остави поразена. Собствените ми родители бяха седнали на дивана, с гръб към мен и най-спокойно си говореха с Джъстин, който се смееше на нещо, което баща ми беше казал. Буквално изглеждаха все едно са си първи приятели. Помня, че той ми беше казал, че се познават, но не очаквах чак такава близост. Това определено ми дойде като гръм от ясно небе. На всичкото отгоре все още беше едва сутрин.

- Талия, добро утро, наспа ли се? – попита ме Джъстин и се усмихна след като ме забеляза, а това накара родителите ми да се обърнат към мен.
- Да. Какво става тук? – погледнах нашите объркана.
- Решили са да наминат и да те видят, но понеже ти спеше, аз отворих вратата. – обясни ми Джъстин.
- Здравей, скъпа. Защо не ни каза, че Джъстин живее тук? – мама се изправи от дивана и дойде да ме прегърне.
- Той не живее тук, просто се наложи, докато трае престоя му в Лос Анджелис.
- Имаме хубава новина за теб. – намеси се баща ми. – Ще останем тук тази вечер, а утре целия ден ще бъдем с теб. Не е ли невероятно?
- Да, татко толкова невероятно. – казах, преструвайки се на развълнувана, но вътрешно ми идеше да избягам и да се скрия в килера. Нямам нищо спрямо родителите си, обичам ги, но понякога са наистина досадни и много им харесва да ме излагат. Сега, когато Джъстин, техният добър и стар приятел е тук, няма да пропуснат да го направят. – В коя стая сте се настанили?
- Няма да повярваш. Целият хотел е пълен. Не сме и предполагали, че това е възможно. – възхити се мама, но това, което усещах, че предстои не ми позволяваше да се зарадвам.
- Значи ще останете тук? – попитах предпазливо, страхувайки се от отговора.
- Да. – направо чудесно.
- Няма къде да спите. Джъстин е в гостната. – информирах ги.
- Талия, не се притеснявай. Това са родителите ти все пак, аз мога да спя на дивана за една нощ. – обади се.
- Колко щедро. – погледнах го в очите с един леко злобен поглед, а той само ми намигна. Прави го нарочно.
- Само ще отида да си събера нещата. – каза той и тръгна към стаята.
- Не, няма нужда. – майка ми го спря. – Ние сме нашествениците тук, не мисля, че нещата ти ще ни пречат.
- Благодаря, Брук. – Брук? Откога Джъстин знае името на майка ми, че използва и съкратената му версия.