Hotel California (BG Fanfiction)

Глава осемнадесета

Гледната точка на Талия:

- Спешно събрание. – направо влетях в кабинета си, където ме чакаше Лили.
- Добре, ще кажа на останалите. – отвърна тя и тръгна да излиза. Явно не ме беше разбрала правилно.
- Не, имах предвид на теб и мен. Нали знаеш... по женски.
- О, добре. Какво има? – погледна ме разтревожено. Отидох да затворя вратата, за да не ни прекъсват и най-вече, за да не ни подслушват. Служителите ми са големи клюкари.
- Ами, не знам как да ти го обясня. Свързано е с Джъстин.
- Знаех си. – усмихна се приятелката ми. – Дошъл е, за да се съберете пак, нали?
- Толкова ли е очевидно? – попитах притеснено.
- Не, спокойно. Просто се досетих. – обясни ми, но не ме накара да се чувствам много по-добре.
- Ако ти си се досетила, какво остава за другите?
- Талия, никой дори не си е помислил, че е възможно да се съберете отново. – опита се да ме успокои, но не мисля, че подбра точните думи.
- Да, благодаря ти, Лили. – казах саркастично.
- Ох, не исках да кажа това. – извини се тя.
- Няма проблем. Стига да ми помогнеш с въпроса: какво да правя сега. Изперквам. От както се появи Джъстин, знаех че ще ми е трудно да запазя самообладание, за да не давам напразни надежди нито на себе си, нито на него. Ала ето, че мина само една шибана вечер и аз отново се разтапям от любов по него. Сякаш не е минала една година, сякаш сърцето ми напълно е забравило всички мъки, които изстрада. Не знам как да постъпя. Толкова съм объркана. От една страна, Оуен, който е прекрасен човек, но може би не чак толкова, че да се влюбя в него, а от друга Джъстин, който макар и за кратко ми показа какво е любовта. И сега се е върнал, за да ме спечели обратно. Можеш ли да си представиш? – риторично попитах. – Ако мислех само със сърцето си, а не и с ума, до сега да съм му се хвърлила на врата не веднъж. Този човек ме изкарва извън релси. Хем е така, хем е иначе. – избълвах всичко наведнъж, докато обикалях в кабинета си наляво и надясно. Не можех да съм спокойна, когато се предполага да направя такъв избор.
- Леле. – каза само Лили и се намести по удобно на стола си. – Не знам как не ти се зави свят. Вземи да поседнеш малко и да се успокоиш.

   Направих каквото ми каза, но тя все още нищо друго не беше казала. Тя не е от приятелките, които биха ми казали да се оправям сама и че избора си е само мой. Знаех, че ще ми помогне и няма да ме остави. В момента съм сигурна, че обмисля всичко чуто от мен. Цялата бях като на тръни и подскачах при всеки шум. Лили се беше вгледала в мен и имах лошо предчувствие, че все пак ще трябва наистина да решавам сама.