Глава шестнадесета

1.2K 92 3
                                    

Гледната точка на Джъстин:
   Всичко очаквах, но не и това. Мислех си, че ще ми е още сърдита, че ще се разстрои като ме види, че ще ме изгони, че дори няма да ми даде стая, но тя се държа толкова спокойно. Сякаш между нас е имало само едно добро приятелство и нищо повече. Не е истина. Може би ми е простила? Или просто се преструва. Но пък аз знам, че не е такава. Не е човек, който ще ми отмъщава за една грешка, случила се преди повече от година. Леле, толкова време ли е минало? Имам чувството, че е било много повече. За щастие нищо не се е променило. Може би тя е малко по-различна. Станала е още по-красива и уверена в себе си. Хванала е малко повече тен, който много ѝ отива и дори я е направил по-неустоима, отколкото я помня. А аз никога не съм я забравял. Вярно е, че мина време, но аз от тогава дори не съм имал истинска връзка. Всичко се свеждаше до секс и то не толкова често. Просто не ми се струваше редно да се обвързвам с друга след като все още имам чувства към Талия.
   Променил съм се и външно и вътрешно. Имаше период, в който тренирах повече, отколкото трябва и натрупах мускули, направих си някоя друга нова татуировка, но истинската разлика е в поведението ми. Вече не съм такъв, какъвто бях преди. По-добър съм. И се надявах Талия да го оцени. Мислех си, че като види промяната в мен ще се опитаме да изясним отношенията си, но разбира се не бях предвидил всичко. Не помислих за това, че тя вече може да си има гадже. Просто си запазих билет за първия възможен полет към Калифорния и се надявах да оправя кашата, която бях забъркал преди година.
   Толкова съм глупав. Вярвах, че с нея сме имали нещо специално макар и за кратко. И през ум не ми хрумна, че тя може да е продължила напред и да ме е забравила окончателно. Не помислих, че като отново дойда тук ще се сблъскам с новото ѝ гадже и то буквално.

- Скъпа, защо Джъстин Бийбър е в апартамента ти? – попита я той толкова учудено, че все едно призрак му се е явил.
- Ами, налага се да остане за малко да живее при мен. – отвърна му Талия.
- И защо така? – зададе ѝ въпроса на мига.
- Няма къде другаде да го настаня, а и ми е бивше гадже и не ми се искаше да го оставя на улицата. – отговори му, докато разчистваше масата от закуската, която предполагам съм прекъснал. Колко съм точен само.
- Бивш? – очите му се разшириха двойно и ме огледа отново целия. Забавна картинка е този.
- Спокойно не беше кой знае какво, ходихме само седмица. – побърза да уточни.
- Ауч, това заболя. – промърморих си и се надявам гаджето да не ме е чуло. А като стана дума за него, нека се запознаем. Така поне ще знам на кого се подигравам. – Приятно ми е, Джъстин. – подадох му ръка нарочно. Ако ще се измъчвам, то поне да е забавно. Човекът вече ме гледаше като някой луд и цялата му учудена физиономия ме зяпаше с отворена уста. Знам, доста забележителен съм – усмихнах му се още повече и едвам се сдържах да не му се изсмея в лицето.
- Оуен. – осъзна се той и ми се представи. Чудя се какво е намерила Талия в него? Не е от красивите, може би по-скоро от групата на умните, ама като гледам не загрява много бързо ситуацията. Нищо, то така по-добре. Ще успея да го разкарам за още по-кратко време.
- И така, Лия, в старата си стая ли да се настанявам? – попитах и подразних Оуен с прякора ѝ.
- Мхм, само изчакай да сменя чаршафите. – отговори ми тя, но аз я последвах до стаята.
- Мръсни ли са? Защото много добре си спомням последният път, когато...
- Джъстин, млъкни. – удари ме тя през ръката стреснато. Ами да, нали не искаме да ядосаме гаджето. – Или предпочиташ да си търсиш друга стая?
- А, не гроб съм. Дори няма да забележите присъствието ми. – усмихнах ѝ се аз.
- И по-добре. – чух гаджето ѝ да казва от другата стая. Надувко.
- Този тук ли смята да стои цял ден? Какво, няма ли си къща? – попитах Талия, докато ѝ помагах със завивката.
- Този си има име и да. Все пак това е моя апартамент и мога да каня, когото си поискам.
- Добре, добре. Тогава що не вземеш да извикаш и съседите. Може да си спретнем страхотен купон. – саркастично подметнах.
- Не, благодаря. Оуен ще е с мен цял ден, че дори и за вечеря може да остане.
- Пази Боже да не вземеш и в леглото си да го пуснеш довечера.
- Това не те засяга. – намръщено ме погледна. – О, и не искам да ме наричаш Лия. Дразнещо е.
- Не викаше така, докато...
- Тихо. – прекъсна ме тя. – И никакво напомняне за нашата така наречена връзка.
- Естествено, какво иначе ще си помисли господин смотано гадже.
- Джъстин, престани. Дръж се добре с него. – помоли ме.
- Нищо не обещавам. Мисля това, което казвам, така че един вид казвам истината.
- О, значи все пак си можел да го правиш. Започвах да се чудя дали не си дефектен.
- Уоу, виждам, че си усвоила още повече затапките.
- Уоу, аз пък виждам, че си съвсем същия. – тръгна да излиза, но я хванах за ръката и ѝ попречих.
- Не е вярно. Промених се. – казах ѝ.
- С нищо не го доказваш. – врътна очи тя.
- Защото не ми даваш шанс. Хванала си се с някакъв смотаняк и дори не забелязваш колко отчаяно искам да си те върна и колко много ревнувам да те гледам с някой като него.
- Някой като него? Джъстин, не всички сме световно известни певци като теб. Спри да го обиждаш и се постарай поне малко да се държиш добре с него.
- Ако обещая да се държа добре, ти ще ми дадеш ли шанс да ти докажа колко съм се променил?
- Ще ти дам, но както виждаш в момента се виждам с някой и няма как да това да стане. Най-добре ще е да си бъдем само приятели. – каза тя и ме заряза да стоя изумен и ядосан насред стаята, докато тя е оттатък и си бъбри с надувкото.

   Е, това вече тотално ме разби. Летях цели петнадесет часа, за да видя отново любовта на живота си, а тя иска от мен да бъдем само приятели. Чудничко. Приятели. И то заради някакъв тъпанар, дето никой не го знае и дето сигурно не е спал с толкова красива жена, откакто е научил какво е секс. Просто нямам думи. Досега никой не ме беше отхвърлял и пренебрегвал. Никой не е искал от мен да му бъда просто приятел и да играя ролята на доброто и вярно куче. Е, няма да го бъде и този път. Талия, колкото и да се опитва да ме изхвърли от живота си, аз няма да си тръгна. Ще види, че съм по-добър човек, че този мухльо не я заслужава и че аз я обичам истински. Да ги разделя ще е първото, с което да се заема. И дори вече мисля, че имам план.

 Hotel California (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now