Hotel California (BG Fanfiction)

Глава тринадесета

Гледната точка на Джъстин:
/На следваща сутрин/
   Събудих се с адско главоболие и едвам успях да се изправя в леглото. Изобщо не помня какво се случи снощи. Дори не знам кога съм се прибрал. Помня само и единствено, че говорих с Талия и доколкото ми навяваше интуицията, май разговорът не е бил положителен. Това най-вероятно ще го потвърди и празното място на леглото до мен или може би просто е станала по-рано. Отметнах завивките и станах от леглото. Главата ми веднага се замая и това ми беше достатъчно, за да осъзная, че ме мъчи невероятен махмурлук. Отидох до банята, за да се освежа малко и да взема някакви хапчета, за да се опитам да се справя с адската и пулсираща болка в главата си. Намерих таблетките за мигрена на Талия и взех две. Успях да ги глътна без да ми е нужна вода и се върнах обратно в спалнята. Извадих си чисти дрехи и се облякох, а след това тръгнах към всекидневната. Влязох и видях Талия, която стоеше и гледаше нещо по телевизора.

- Хей, рано си станала? – тя се обърна и само ме погледна, а след това отново погледна към телевизора. Явно ми е ядосана.
- Да, не можех да спя. – тонът й звучеше доста студено.
- Всичко наред ли е? – попитах я и се настаних до нея.
- Ти ми кажи. Как е главата ти след снощния запой?
- Да, боли ме.
- Помниш ли нещо? – какви бяха тези въпроси.
- Не, защо?
- Ти ми кажи. – взе телефона си от масичката и започна да се рови в него.

   Няколко секунди по-късно, целия ми свят се срина. Започнах да си припомням всичко, което се случи снощи в клуба и исках да се самоубия. Талия държеше пред очите ми снимка, на която се натисках с две момичета. Сега всичко започна да изплува обратно в съзнанието ми. Алкохолът, блондинките, които се присъединиха към нас и най-вече разговорът с Талия относно червилото по бузата ми. Осъзнавах какво предстои и дълбоко съжалявах, но не можех да върна времето назад и да променя случилото се.

- Джъстин, от колко време сме заедно? – Талия ме попита след като остави телефона си на една страна.
- Лия, аз… - Лия беше начина, по който я наричах накратко.
- Отговори ми. От колко време? – настоя.
- От две седмици. – отвърнах.
- Именно. Излизаме заедно от толкова кратко време, а ти вече наруши всичките си обещания, които ми беше дал след онзи ден на плажа. Фенки, така ли?
- Мога да обясня. – сега осъзнах това, че когато ме попита за червилото снощи, аз бях отговорил, че е от целувките на феновете.
- Недей. Разбирам всичко. Не мога да повярвам, че ти се вързах като идиотка.
- Талия, аз наистина съжалявам. Бил съм пиян и не съм осъзнавал какво върша. Прости ми, моля те.
- Джъстин, млъкни. Осъзнаваш ли колко жалко и смешно звучим в момента? Та ние излизаме от две седмици, а ти вече успя да ми изневериш след като ми се кълнеше, че можеш да бъдеш верен.
- Аз мога да бъда верен, наистина.
- Не, не можеш! – извика. Разбирах, че е много наранена. Как можах да й го причиня? – Ти си същия женкар, който описват в списанията. Тази снимка ми доказва, че ти не можеш да се промениш. Защо ти повярвах? Защо се влюбих в теб? Защо ти дадох шанс? Знаех, че ще свършим така. Знаех, че ще ме нараниш и въпреки това ти повярвах.
- Талия, съжалявам, моля те. – опитах се да я докосна, но тя отстъпи назад.
- Две седмици. Толкова успя да издържиш. Мисля, че това е най-кратката връзка, която си водил някога? – кажете ми, че няма да направи това, което си мисля.
- Какво имаш предвид? – страхувах се от отговора.
- Искам да се разделим, тук и сега и да забравим, че някога изобщо е имало нещо между нас.
- Талия, не можеш да го направиш. Знаеш, че те обичам, влюбих се в теб.
- Тогава да си мислил, преди да се натискаш с онези момичета снощи. Събирай си багажа и си намери друг хотел за оставащите няколко дни преди турнето. Не искам да те видя тук, когато се прибера.

   Преди да имам възможност да кажа още нещо или да я спра от това да излезе от апартамента, тя вече го беше направила. Тресна вратата след себе си, а аз седнах на дивана и се замислих. Как може да съм такъв идиот? Защо трябва да губя всичко, което е важно за мен? Току-що ме бяха зарязали и да си призная боли. Наистина боли. Особено, когато знам какви чувства изпитвам към Талия. Обичах я. Чувствата ми към нея бяха по-силни от тези, към която и да е друга, но пропилях всичко.
   Реших, че за момента щеше да е по-добре, ако я оставя намира и й дам пространство, за да може да помисли. Беше ми повече от ясно, това че трябваше да се изнеса от апартамента й, затова се върнах обратно в спалнята й. Извадих куфарите си, които стояха под леглото й и започнах да прибирам нещата си. След три дни почивката ми свършваше и плановете да ги прекарам с Талия, очевидно се провалиха. Аз сам съм си виновен. Нямах желание да ходя по повече хотели, затова мислих да се прибера в дома си в Бевърли Хилс. Няколко часа по-късно бях готов с багажа и напуснах апартамента на Талия като първо оставих резервния ключ, който ми беше дала. Слязох до лобито с асансьора и отидох до офиса й. Исках да се опитам да говоря с нея отново, но тя дори не искаше да ме види, защото някакъв мъж дойде и ми каза, че тя не иска да говори с мен. Не ми оставаше нищо друго освен да се кача в колата си и да си тръгна, оставяйки още едно разбито сърце след себе си.