Hotel California (BG Fanfiction)

Глава седма

Гледната точка на Джъстин:
   Минаха няколко дни, откакто Талия и Зейн се запознаха и откакто тя ме отряза. Не знам още колко пъти я попитах същото, но отговора продължаваше да бъде твърдо не. Честно казано, не виждах защо не иска да излезем заедно. Никой не беше казвал, че трябва да го правим като двойка. Можеше да излезем просто като приятели. Въпреки че на следващия ден изтъкнах това, тя отново ми отказа. Не разбирах защо го прави. Може би се страхуваше от това какво ще последва, ако ни видят заедно, но каквато й да беше причината, бях твърдо решен, че ще убедя Талия да излезе с мен. Рано или късно.
   Всъщност, бях решил това да се случи тази вечер. Беше ми повече от ясно, че щеше да откаже, но ако се наложи, лично щях да я завлека до колата си и да я принудя да дойде с мен. Когато стрелките на часовника удариха седем, взех ключовете за автомобила си и слязох долу в лобито. Талия все още беше в офиса си и доколкото ми беше казала вчера, имаше важно събрание. Е, явно ще има повече свидетели на това, което беше на път да се случи.
   Влязох в кабинета и всичките погледи автоматично се насочиха към мен. Някои бяха шокирани, други – не чак толкова. Талия веднага спря да говори и ме погледна с разширени очи.

- Какво правиш тук? Казах ти, че ще закъснея. – приближи се до мен и ми каза тихо.
- Знам, но съм тук, за да те взема за срещата ни. – казах значително по-силно. Това предизвика шушукането между работниците, които се бяха събрали, да започне.
- Джъстин, какви ги говориш? Да не си пиян? Няма да изляза с теб. Колко пъти още ще питаш?
- Колкото е нужно, за да се съгласиш. Е, идваш ли?
- Не. – каза и поклати отрицателно глава. – Имам работа. Излез с някой друг тази вечер.
- Талия, толкова отхвърлян не съм бил от единадесет годишен. Моля те, само една вечер.
- Казах не.
- Добре. Щом не искаш да стане с добро, ще се наложи да те убедя с лошо. – тя ме погледна въпросително, но аз просто я грабнах и я преметнах през рамото си.
- Джъстин! Какво правиш? Пусни ме! – викаше и се опитваше да се измъкне.
- Съжалявам, ще довършите събранието си утре. – казах на зяпналите й служители и излязох от стаята все още с Талия в ръцете си.

   Понесох я към колата си, която беше паркирана отпред, а това предизвика погледите на всички хора от лобито, включително и на момичето от рецепцията. Талия все още се опитваше да се измъкне и ми крещеше да я пусна, но не обръщах особено внимание на молбите й. Набутах я в колата си и побързах да се кача, преди да е направила опит да се измъкне. Запалих двигателя и потеглих към мястото, където сигурно вече ни очакваха.