Глава девета

1.7K 87 2
                                    

Гледната точка на Талия:
/На сутринта/
   Отворих очите си и след като привикнах с количеството светлина в стаята, се огледах наоколо. Спомените от снощи веднага нахлуха в съзнанието ми и отново затворих очите си, но този път беше, защото осъзнах какви съм ги вършила. Как можах да направя това? Как можах най-нагло без капка срам и чувство за самосъхранение да помоля Джъстин да спи с мен? Никога преди не съм била по-отвратена от себе си. Обещавам си, че повече до алкохол няма да се доближа. Как дори ще погледна Джъстин в очите и ще мога да говоря с него след случилото се? Защо ми трябваше да пия? Знам отлично, че не нося особено на алкохол и въпреки това, снощи си позволих да прекрача границата.
   Всъщност като стана дума за Джъстин, къде е той? Не беше в леглото ми, а вратата на банята ми беше отворена, така че едва ли е там. Тъкмо започнах да си мисля, че вероятно ме е заразял след снощи и вече най-вероятно е в друг хотел или още по-вероятно – на друг континент, но една червена роза, която лежеше върху възглавницата му, ми направи впечатление. Взех я в ръката си и тогава видях, че под нея има бележка. Протегнах се за малкото бяло листче и го отгърнах. Това, което пишеше определено ме изненада.
Мога да предположа за какво си мислила преди да прочетеш това, но не съм си тръгнал. Не съм те оставил след това, което направихме снощи. Не се обвинявай и не си съчинявай сценарии в главата, за да се тормозиш. И аз бих искал да поговорим за снощи, и затова те чакам на плажа до хотела.

Джъстин

   Признавам, че очаквах в бележката да пише всичко, но не и това. Поне добрата новина е, че не е отвратен от мен. Все още не знам какво ще му обяснявам, когато се видим. Първо, задължително трябва да се извиня за поведението си снощи и затова, че буквално го принудих да си легне с мен, а след това да се постарая да забравя. Частта със забравянето обаче ми се струва прекалено трудна. Не и след това, което много добре помня, че почувствах. И за жалост, противно на моите очаквания, то не беше просто секс.

***
 

  След душа, който си бях взела вкъщи и обличането, които бяха изпълнени с мисли за предстоящия разговор с Джъстин, успях да напусна хотела. Разбира се, забелязах и странните погледи, които служителите ми отправяха към мен, но се стараех да ги игнорирам. А и те не могат да ми кажат нищо, защото иначе знаят, че ще бъдат уволнени. Донякъде ги разбирам. Кой знае какво си мислят за мен? Няма да се учудя, ако в главите им се върти мисълта, че сме спали с Джъстин, макар че това си е самата истина. Държа изключително много на професионалното поведение в този хотел, а снощи аз не го демонстрирах особено добре. Просто съм невероятен пример. Дано само нашите не разберат за това. Има два варианта, ако това се случи: или да ме нахокат, или майка ми да започне да разпитва какво се е случило между мен и певеца след като сме се прибрали в апартамента.
   Когато пристигнах на плажа, не ми отне много време, за да намеря Джъстин. Все пак беше едва девет сутринта и все още нямаше много хора. Той беше с гръб към мен и гледаше към океана, докато аз се опитвах да си поема дъх и да приготвя извинителната си реч. Изпитвах изключително неудобство и изобщо нямах желание да говоря с него, но трябваше. Бях на няколко метра от него, когато той ме усети и се обърна. Веднага се заковах на място. Не мога да повярвам, че се чувствам така пред него.

 Hotel California (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now