Hotel California (BG Fanfiction)

Глава дванадесета

Гледната точка на Талия:
/Една седмица по-късно/
   Откакто Джъстин и аз проведохме неприятния разговор свързан със статията в списанието, което Лили ми донесе, той не ми позволява да се доближа до нещо подобно. Донякъде, не се противопоставям, защото и на мен не ми се четат глупостите в жълтите вестници и клюкарските сайтове. Разбира се, че всеки ден получавам известия в социалните мрежи, когато излезе поредното заглавие свързано с личния ми живот, но се старая да го игнорирам. Няколко дни след прекрасната вечер, която прекарахме с Джъстин, родителите ми се обадиха. И двамата бяха много щастливи за това, че най-накрая си имам приятел и бяха още по-доволни от факта, че това е Джъстин. Споделих на мама случилото се относно статията в списанието и тя ме увери, че подобно нещо няма да се случи. После поговорих и с Лили, която лично поканих на гости. Наистина имах нуждата да споделя с някой и се радвам, че бях изслушана. Тя също ми каза, че Джъстин изглежда мил и едва ли ще има лоши намерения, с което успя да ме успокои. Колкото до него, той също се стараеше да ми докаже, че не съм просто играчка и вече една седмица по-късно, аз съм убедена напълно. Продължавам да работя в офиса долу, да чувам шушукането между служителите си, но не ми влияе особено. Определено винаги успявам да се приспособя към нечий начин на живот и се радвам, че доста бързо и лесно се приспособих към неговия. Не бих могла да се оплача засега. Чувствам се щастлива и за първи път си давам сметка, че любовта не пречи на работата на човек. Може би, ако го бях осъзнала по-рано, нямаше да имам само лоши спомени от любовния си живот. За жалост обаче във всяка една връзка рано или късно настъпват проблеми. Независимо дали са малки и лесни за разрешаване, или изискват раздяла. Не съм предполагала обаче, че толкова скоро те ще навлязат и в моята.

***
 
 

  Поредният работен ден най-накрая свърши и аз можех да се прибера в апартамента си, където да си почина. Джъстин ми беше изпратил съобщение, че тази вечер ще излиза с приятели и ме попита дали искам да отида с тях, но понеже бях страшно изморена, отказах. Осъзнавах, че тази вечер ще съм сама и се чудих какво да правя. Най-вероятно щях да си направя голяма купа с пуканки и да се настаня пред телевизора. Все още следя сериала си, а понеже днес е делничен ден, ме очакват два часа забавление.
   Първата ми задача обаче след като прекрачих прага, бе да почистя. Извадих всички необходими уреди и парцали и се заех с работата. Да, бях изморена, но не можех да живея в кочина. Смених чаршафите в спалнята, прибрах дрехите на Джъстин, измих ваната в банята и изчистих килима в хола с прахосмукачката. Когато приключих бях потна, мръсна и два пъти по-изтощена. Прибрах нещата и на секундата се запътих към банята. Взех си дълъг и отпускащ душ, а след това се преоблякох в къси панталонки и потник. Направих си пуканки точно както бях замислила и заедно с една голяма чаша портокалов сок, се настаних пред плазмата си. Пуснах канала, където излъчваха сериала ми и за щастие не бях изтървала много. Загледах се и напълно забравих за времето.
   Едва четири часа по-късно, когато беше един през нощта, осъзнах, че Джъстин все още не се е прибрал. Изгледах епизодите на сериала си, а след това си харесах още един филм и изобщо не съм усетила кога е станало толкова късно. Той ми каза, че няма да закъснява, а вече мина полунощ. Не искам да съм дразнеща или да го карам да си мисли, че го държа изкъсо, но се притеснявах. Реших да му се обадя, но не ми вдигна. Оставих телефона настрана с мисълта, че сигурно са в някоя дискотека и заради силната музика не го чува. Разбира се, съзнанието ми веднага възпроизведе мисълта, че може да чука някоя, но се постарах да я отърся от ума си.
   В следващия момент, входната врата се отвори и не се изненадах, когато Джъстин пристъпи прага, залитайки. Подпря се на стената и с известна доза усилия, успя да заключи след себе си. Знаех, че е пиян.

- Още ли не си легнала? – попита ме след като забеляза, че съм будна и го наблюдавам.
- Гледах филм до преди малко. – отговорих. – Ами ти? Нали нямаше да закъсняваш?
- Така е, но с момчетата загубихме представа за времето. – оправда се. В тона му много ясно си личеше присъствието на алкохол.
- Можеше поне да ми се обадиш.
- Как да ти се обадя, когато мислех, че спиш? – сигурно си мисли, че съм малоумна.
- Това на бузата ти, червило ли е? – забелязах петното по кожата му.
- Не знам. – каза и отиде да се погледне в огледалото. – Да, изглежда като червило.
- И какво прави на бузата ти? – попитах го, започвайки да имам силни притеснения, че се е случило нещо, което не трябва.
- Талия, знаеш ли колко мои фенове, които носят червило има в една дискотека? Снимах се с поне десет момичета и половината ме целунаха по бузата. Сигурно е на някоя от тях. Сега ще отида и ще се измия, а след това си лягам.
- Добре, и аз идвам след малко. – той кимна и се запъти към банята.

   Изправих се от дивана и изключих телевизора. Тръгнах към спалнята си, стараейки се да не мисля за това, че червилото по лицето на Джъстин може да не е от фенка, а от някоя забивка за няколко часа. Изтръпвах при мисълта, но все пак трябваше да му вярвам и да му имам доверие. Като вземем под внимание и това, че в момента е под въздействието на алкохол, реших да не правя повече проблеми. Ще го говорим отново утре. Когато е трезвен и няма да успее да ме излъже.