Hotel California (BG Fanfiction)

Глава седемнадесета

Гледната точка на Талия:
   Прекарах целия следобед с Оуен, но колкото бях с него, толкова и не бях. Не можех да се съсредоточа изобщо върху настоящето ми гадже. Мислите ми непрекъснато се въртяха около Джъстин. И дори нямам представа защо. Не е като да ми е липсвал или нещо такова, но определено ме накара отново да си припомня случилото се между нас преди година. Мразех се заради това, че не мога да си го избия от главата, пък камоли да го накарам да изчезне от живота ми. Никак не ми харесваше тази негова неочаквана поява. Не мисля, че и на него му се нрави, че съм продължила напред и си имам гадже. И колкото и да ми повтаря, че се е променил, аз не мисля, че е така. Ако наистина се беше променил щеше да се опита да направи нещо по-различно от това да се заяжда с Оуен. Щеше да действа много по-разумно, а не като малко момченце, на което са му взели любимата играчка. Промяната не трябва да е само на приказки, трябва да ми го докаже с действията си. Не, че това някога ще се случи.
   С гаджето ми се върнахме чак привечер в апартамента, така че Джъстин е имал предостатъчно време да се настани. Дори, колкото и да не ми се вярва, беше сготвил и подредил масата за нас. Очевидно идеята му е била да бъдем само двамата, но плана му се провали. Аз го похвалих за цялото представяне, а той ми се усмихна. Жалко, че малко след това отново се намуси. Харесвах усмивката му, с нея можеше да плени хиляди сърца. Но сега точно не е подходящо да мисля за това. Причината за дръпнатото му поведение, естествено, беше в Оуен. Аз се настаних от единия край на масата, където бяха поставени едните прибори, а гаджето ми в другия край, където Джъстин сигурно ги беше сложил за себе си. Видях го как си промърмори под нос, докато взимаше още един комплект и ги слагаше между нас. За малко да се засмея, защото поведението му много приличаше на това на някой тийнейджър, но все пак успях да се сдържа. Не исках да го раздразня повече от колкото е в момента. Щях да се държа нормално и напълно приятелски с него. Даже го попитах дали не иска помощ, но той ми отказа. Оуен пак ми говореше нещо, но в присъствието и на Джъстин, дори не си направих труда да го слушам. Не знам как преди не съм обърнала внимание на това колко всъщност е скучен той и колко много говори. До днес дори не му намирах никакви недостатъци, но ето че има много повече от колкото съм забелязвала. Защо ли изобщо почнах да го сравнявам с Джъстин? Та те са тотално различни. Не би трябвало да го правя, но като че ли гледайки и двамата не мога да се спра.
   Мислите ми съвсем скоро се насочиха в друга посока. Бях ужасно гладна, а това, което Джъстин готвеше ухаеше невероятно. Оуен ми беше предложил да вечеряме в ресторант, но отказах, защото не ми се стоеше повече навън. И добре, че съм го направила.