Precious. Jason McCann.( Превод )

The sweet smell of girls

-Хей,мацка.Готова ли си?-попита Гейбриъл,когато спря пред нас.Усмихнах му се и се изчервих леко.Никой не ме беше наричал така преди.

-Гейбриъл,пази си топкит-ей,ей,ей.-каза едно момче,което спря точно зад Гейбриъл.-Е,здравей-той се ухили,поглеждайки към нас.Вдигнах вежди,защото не знаех какво друго мога да направя.

-Ела тук.-Гейбриъл игнорира току-що пристигналия си приятел,подавайки ръката си към мен.Поех я,оставяйки го да ми помогне да седна зад него на мотора му.

-Е,до скоро,Кристи.-Ема се усмихна за последно преди да се обърне.

-Вече си тръгваш?-другото момче се подсмихна,преструвайки се на тъжен.Ема замръзна,преди бавно да се обърне към нас.-Няма ли да дойдеш?-попита,потупвайки с ръка мястото зад себе си.

-Мм,не благодаря.-усмихна се,сбърчвайки нос.Момчето сви рамене,оглеждайки Ема за последно.

-Но ако си промениш мнението,Дакота винаги ще е насреща.-той каза иронично,след което намигна.Засмях се,той определено искаше секс.

-Чао,Дакота.-Ема се изкикоти,отдалечавайки се.

-Желае ме.-Дакота се ухили към Гейбриъл,след което включи двигателя на мотора си.Завъртях очи.Дали трябваше да поставя ръцете си около Гейбриъл или просто да изчакам той да каже нещо?Все пак едва го познавах.Беше неловко,докато се опитвах да увия ръцете си около него.

-Какво става с ръцете ти,Кристин?-Гейбриъл се засмя,обръщайки главата си към мен.Засрамено скрих лицето си,така че челото ми да се опира в гърба му.О,Боже мой!Какво, по дяволите правиш,Кристин?Чух гласът в главата ми,който крещеше.Не флиртувай с него!Той е опасен!Прочистих гърлото си,вдигайки глава.

-Удобно ли ти е?-попита Гейбриъл,обръщайки главата си напред.

-Да,благодаря-промърморих.

-Едно..две-Дакота спонтанно започна да брои.Не знаех какво да направя,затова запазих тишина,затягайки хватката си около Гейбриъл.-Три!-Скорост.Опитвах се да не крещя прекалено силно,когато Гейбриъл натисна газта и тръгнахме с пълна сила,излизайки от училищния паркинг надолу по пътя.Момчето пред мен само се засмя на страха ми,очевидно не мислеше да намали скоростта.

-Спри,спри,спри!-извиках,но и се засмях в същото време.Това всъщност беше доста забавно.Никога не се бях возила на мотор преди.Бях седяла отзад на колелото на Ема,но не и на мотор.Преглътнах.Ако родителите ми разберат,че съм се возила на мотор с непознат без каска..Господи Кристин,помислих си,наслади се.