Precious. Jason McCann.( Превод )

Don't hurt her

Облегнах се на шкафчетата. Останалите все още обуваха балеринските палци. Говореха и се смееха. Но не и аз. Просто не можех да го избия от главата си. Джейсън. Виждах го всеки път, в който затворех очите си. Трябва да съм полудяла. Джейсън дори не ме харесваше. Или може би ме харесваше? Искаше ми се да разгадая мислите му. 

Гледна точка на Джейсън:

Събуди ме светлината, която влизаше през прозореца. Явно беше късно, щом светеше толкова силно. Все пак беше ноември. Прозявайки се, взех телефона си. беше 12:56. Мамка му. Не можеше ли времето просто да спре? Поне понякога. Или да има дистанционно, с което да го спираш и пускаш понякога. За да запазиш най-добрите спомени. Завинаги. Не че имах някакви добри спомени. Може би, когато Мейсън беше извикал доста стриптийзьорки за 17 ми рожден ден. Усмихнах се на себе си. Никога през живота си не бях чукал толкова мацки. Мейсън трябваше да повика и Кристин. Би било страхотно. Тя да танцува цяла вечер, само за мен. Да се отърква в мен, опитвайки се да ме възбуди, за да мога да задоволя всичките й сексуални желания. Простенах срещу възглавницата. Тя едва ли би искала да прави секс с мен. Но щом аз го исках, тя нямаше избор. Знаех, че няма да я накарам да ме хареса, ако я изнасиля. Точно обратното, би ме намразила да цял живот. Но исках да го направя, особено вчера. Скоро след това се възвърнаха спомени от вчера. 

Ретроспекция.

Внимателно поставих Кристин върху белите завивки. По дяволите, исках просто да легна до нея и да я държа в ръцете си. Но знаех, че ако го направя нямаше да успея да се контролирам. Щях да я нараня. Въпреки че щеше да ми достави удоволствие, не си струваше. Но беше толкова изкушаващо. Може би просто трябваше да го направя? Както Ник ни беше учил? Различни варианти преминаха през ума ми. Повечето бяха сексуални мисли. Може би тя би ги харесала? Не, това можеше да стане само ако я принудя. Освен това родителите ѝ най-вероятно бяха в съседната стая, а аз предпочитах да съм шумен, когато чуках някого. Наведох се и бързо целунах врата ѝ, преди да реша да направя нещо повече. Тя въздъхна, когато устните ми нежно докоснаха кожата ѝ. О, Кристин, моля те не издавай такива звуци в мое присъствие. Исках да ѝ прошепна нещо, но не знаех какво. Тя ме оставяше безмълвен. И аз го обожавах. Прибрах ръце в джобовете си и тръгнах къч мотора си. 

"Продължавай напред, продължавай напред." Промърморих на себе си. Ако не си го припомнях щях да изтичам обратно при нея и да я заведа вкъщи със себе си, където можехме да сме шумни.