-Всъщност той дори каза, че съм сладка.-Усмихнах се щастливо, засмивайки се с Ема и Каролайн.
-Еха, наистина не мога да повярвам. И не откри труп скрит в гардероба?- Ема се засмя.
Всъщност Джеронимо имаше пистолет. Гласът на Гейбриъл прозвуча в главата ми. Обещах му да не казвам нищо, което не трябваше да видя.
-И не успя да свали панталоните ти?- Каролайн се изкикоти, докато вървяхме надолу по коридора към столовата.
-Каролайн!-Изсъсках, но не бях изненадана от спонтанността й.
-О, стига Кристин, Гейбриъл Едуардс е много сладък.- Отново се засмя.
-Не знам, но всъщност е доста разбран.-Не можех да повярвам, че този път аз им разказвах за момче. По принцип те бяха тези, които винаги ми разказваха за сладките момчета, с които се бяха запознали. Нямах момчета приятели, освен Елиът.
Най-накрая стигнахме до столовата. Господи, умирах от глад. Чакахме на опашката около 10 минути, докато дойде нашият ред.
-Здравей, Една.- Погледнах нагоре към Каролайн, която говореше с дамата, която готвеше обяда. Тя винаги беше намръщена. Сигурна съм, че мрази децата, особено тийнейджърите.
Не знам защо Една мразеше Каролайн, но определено беше така.
-Следващият.- Промърмори Една, устните й бяха стиснати в права линия.
-Пиле с грах, моля.-Отговори Каролайн.
Слагайки пиле и грах в чиния, тя й я подаде.
-Ще намеря маса.- Промърмори Каролайн, взимайки бутилка с вода.
-Здравей. Една салата без дресинг, моля.-Усмихна се Ема, мила както винаги. Завъртях очи. Да, подмазвай се Ема.
-Следващият.- Чух гласа на Една след секунда.
-Салата и пиле, моля.- Въздъхнах, поставяйки бутилка с вода върху таблата.
Когато Една ми подаде чинията, аз се обърнах, търсейки момичетата с поглед.
-Хей, Кристин!- Тихият глас на Фийби се чу някъде зад мен.
Обърнах се и видях как тя се приближава с бързи стъпки.
-Къде сте седнали?-Попита тя, накланяйки глава, докато отпиваше от ябълковия сок, който държеше в ръката си.
CZYTASZ
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfiction-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
