Precious. Jason McCann.( Превод )

Views of love

-Благодаря ви госпожице Джонсън.Добре,кой е следващият?-Госпожа Райт се усмихна,оглеждайки класа.

-Не аз,не аз,не аз.-прошепнах, притискайки тялото си към чина.Трябваше да обясним вижданията си за любовта.Фийби Джонсън,току що беше казала,че мисли любовта за сляпа.

-И знаете ли защо мисля,че любовта е сляпа?-Каза тя драматично,докато зелените и очи блестяха зад очилата с черни рамки.-Защото майките ни започват да ни обичат още преди да ни видят.-Завърши с лека усмивка.

-Господин Уилямс?-каза г-жа Райт най-накрая,карайки ме да въздъхна облекчено.

-Да,какво?-Кейн се усмихна,карайки групичката му от смотаняци да се засмее.Завъртях очи.Дами и господа-Кейн Уилямс.Най-незрелият,седемнадесет годишен,който съществува

-Тя иска П-то ти Кейн-Добре,сгреших.Хей всички, това е Матю Люис.

-Нещо,което искате да споделите с класа,Люис?-г-жа Райт повиши глас.Погледнах назад към тях.Едва не се задушаваха от собственият си смях. Особено Изабел Кастела.Как е възможно толкова ужасен човек да е толкова популярен?Поклатих глава.Те бяха невъзможни,винаги разваляха всичко.

-Добре-започна Кейн,ставайки от чина,карайки го да изскърца над студеният под-Кхм,кхм-Той се изкашля,карайки групичката кучки да се засмеят.

-Любовта е секс,защото сексът е хубав и е здравословен.Благодаря.-Каза,покланяйки се пред несъществуващата си публика.

-Красота-Информира Зак Уинтър,фалшифицирайки подсмърчане.

-Много дълбокомислено брат,наистина много-допълни Матю,потупвайки Кейн по рамото.

-Седни-каза г-жа Райт,гледайки право в Кейн,който незаинтересовано седна на чина.

-Господин Уилямс,бих искала да напишете 101 неща за любовта,които да не са свързани със секс.Трябва да ми ги донесете за следващия час по поезия,което е..-прекъсна,поглеждайки към програмата-Следващата седмица.

-Но госпожо аз..-опита Кейн,устата му беше отворена,докато ръкомахаше във въздуха.

-Не беше въпрос,Уилямс.Благодаря ти.-довърши г-жа Райт.

-Това е толкова типично,мамка му.-промърмори той,прокарвайки бясно ръка през тъмно кафявата си коса.Усмихнах се на себе си.Ето за това харесвах г-жа Райт.Научи ли си урока,загубеняко?И точно в този прекрасен момент,докато се смеех на Кейн,гласът на г-жа Райт прозвуча отново.

-Госпожице Дион?-Огледах класа с надеждата,че някой ще стане от мястото си,претендирайки,че е госпожица Дион,но за жалост никой не го направи.Започнах да чопля лака от ноктите си и бавно станах.Всички тези погледи...Подскочих уплашено,когато чух собственият си глас да проговаря:

-Ъм,аз мисля,че любовта е доста объркваща,затова мисля,че всеки трябва да е роден с огърлица..-огледах се наоколо,бях привлякла вниманието на всички.Дори Кейн и Изабел ме зяпаха.Погледът ми се спря върху г-жа Райт,която ми кимна,за да продължа.Поемайки си дълбоко въздух,започнах отново:

-Ако всеки беше роден с огърлица,която е свързана с друга такава,носена от човека,който е единственият за теб.Така щяхме да избегнем разбитите сърца,непрестанното търсене на някого или избирането на грешния човек.И така,когато си далеч колието ще е червено,но когато си близо до човека ще е зелено.И когато най-накрая поемеш човека в обятията си,ще стане бяло.-нервно вдигнах поглед надявайки се,че те ще ме разберат.

-Трябва да напишеш книга Кристи-извика зад мен Зак.Леко се изчервих,сядайки обратно на стола си.Искаше ми се да стана невидима.

-Много добре ,Кристин-каза г-жа Райт с усмивка,очевидно не само Фийби си подготвяше речи.

-Но..-О,чудесно.-Какво ще стане ако нещо се обърка с огърлицата?Ако две колиета са свързани с едно общо?-тя наклони глава и повдигна вежди.Лека усмивка играеше върху устните и.-Но добре,благодаря ви госпожице Дион.Госпожице Симпсън?-продължи г-жа Райт насочвайки вниманието си към Сиена.

-Е,добре-отговори Сиена,ставайки с голяма усмивка.Как можеше винаги да е толкова самоуверена?Трябва да е страхотно никога да не се притесняваш от взиращите се погледи.

-Любовта е,когато се събудиш с мисълта за някого и заспиш,отново мислейки за него.