Седмицата почти приключваше, вече беше четвъртък. Бях обещала на Гейбриъл да му помогна с математиката днес след училище. Опитвах се да забравя за Ема и Коралайн и за ужасяващите неща, които ми бяха казали за Джейсън МакКен онзи ден. Но дали беше правилно просто да ги забравя? Не знаех. Но точно сега нямаше да ги оставя да ме притесняват. Това което исках, беше да помогна на Гейбриъл с домашните му. Ема и Кора го приемаха сякаш с приятелите му щяхме да си правим бебета. По-рано днес с Гейбриъл се бяхме срещнали на паркинга и той ме откара до къщата си. Този път се сетих да информирам родителите си за закъснението. Успокоих се, защото те го приемаха доста добре. Но все пак вече бях на 17 години. Не беше техен проблем дали ще помагам на някой по математика.
Когато слязох от мотора на Гейбриъл и тръгнахме надолу по алеята, погледнах към нагоре към къщата. Беше впечатляващо как само 5 момчета притежаваха толкова хубав имот. Последвах Гейбриъл към къщата и познатата миризма удари носа ми. Как успяваха да оцелеят при тази смрад?
"Няма начин, да не би това да е госпожица Дион?" Джеронимо ме поздрави, докато познатата усмивка беше на лицето му. Джеронимо не беше толкова привлекателен колкото Джейсън, Гейбриъл и Дакота. Той беше нисък и с къдрава кафява коса. Беше като играчка за гушкане.
"Здрасти, Джеронимо." Усмихнах се в отговор. Той определено беше най-милият от момчетата.
"Здрасти, гей." Джеронимо се усмихна на Гейбриъл, ръчкайки го с лакът.
"Само ти ли си в къщи?" Попита Гейб, вдигайки вежди.
"Не, МакКен е в мазето." Само споменаването на името му ме накара да настръхна.
"Очакваме гости по-късно." Джеронимо намигна на Гейбриъл, който кимна в отговор.
"Ще тръгваме ли?" Гейбриъл погледна към мен преди да тръгне към горния етаж.
Тръгнах след него нагоре, преди да стигнем до стаята му.
"По принцип не съм такъв... Но се радвам, че ми помагаш." Каза спонтанно Гейбриъл, затваряйки вратата след себе си. Усмихнах се и седнах на леглото.
"Пак заповядай."
След около половин час решаване на задачи, аз се повдигнах, подпирайки гръб срещу стената.
VOUS LISEZ
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfiction-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
