-Млъквай идиот такъв,тя е личната ми учителка.-Гейбриъл се засмя ,вкарвайки ръцете в джобовете си.
Поех си дълбоко въздух. Никога през живота си не бях изпитвала такова облекчение.
-Колко жалко-въздъхна момчето-Защото не бих отказал свирка в момента.-Той се подсмихна.Очите ми се разшириха и щях да възразя. Този за какъв се имаше? Но Гейбриъл ме прекъсна.
-Не му обръщай внимание,не знае как се говори с хубави момичета.-Гейб ми се усмихна.
-Тя знае,че не говоря сериозно!-момчето каза,смеейки се,докато ръкомахаше във въздуха.С Гейбриъл се прегърнахме по братски ,преди да тръгна към стаята,която мисля,че беше всекидневната.Посегнах към якето си,но Гейбриъл ме спря.
-Вече си тръгваш?-попита той, вдигайки вежди.
-Хм,да?-Отговорих,защото не мислех,че има причина ,поради която да остана още.
-Не,не петък е.Не може да си тръгнеш толкова рано.-Информира Гейбриъл ,оставяйки чантата ми на пода.Той хвана китките ми и ме завлече в стаята, в която отиде другото момче.Да,беше всекидневна.Огледах наоколо-имаше два големи прозореца, които пропускаха светлината на звездите отвън.Срещу прозореца имаше диван,а на стената огромен телевизор с плосък екран.В единия ъгъл се намираше овална маса за игра на покер с пет стола.Също и джага в другия ъгъл.На дивана седяха три момчета,момчето от коридора,Дакота и още един, който не бях виждала.Той изглеждаше малко по-възсрастен от останалите.
Всички ни погледнаха щом влязохме.Неловко.
За щастие секунда по-късно се чу познат глас.
-Някой да иска да му смачкам задника на покер?-Джеронимо се засмя ,разбърквайки картите в ръцете си.Всички станаха от дивана и тръгнаха към масата за покер.Последвах Гейбриъл.Той седна и се изненадах от себе си, когато се настаниха в скута му.
-Той е перверзен мръсник. Не трябваше да сядаш там.-Джеронино ми се усмихна ,кимайки към Гейбриъл.Той прости се засмя, увивайки ръка около мен.
-Няма да ходи никъде, тя е моето чаровно късметче.-Каза Гейб, напомняйки победата си над Дакота по-рано днес.
-Дами,ако нямате нищо против,да започваме.Джеронимо?-уведоми най-възсратния поглеждайки към нас.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfic-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...