Времето отминаваше,най-накрая беше време за последния час.С Фийби излязохме от кабинета по математика и тръгнахме надолу по коридора.
-Но той те гледаше през целия час!Не мога да повярвам,че не си забелязала.-Фийби въздъхна поклащайки глава.Засмях се.
-Е,не съм,за разлика от теб аз слушам госпожа Джъсте.-Госпожа Джъсте беше учителката ни по математика.Вече остаряваше и побеляваше,но все още имаше онзи пламък в погледа.
-Ъх,не понасям математиката.Има само факти,факти,факти и..е факти.Без емоции и чувства,само безчувствени цифри върху бял лист.-Фийби обясни ръкомахайки във въздуха.Да,такава си е Фийби.Засмях се и я погледнах.Русата и коса се развяваше свободно и старомодните дрехи покриваха хубавото и тяло.Тя не беше никак грозна,просто беше..различна.
-Хм,виж кой идва насам.-изпя Фийби усмихвайки се като идиот.
-О,млъкни.-промърморих и се изчервих леко.
-Хей,Кристин-Елиът се усмихна приближавайки се към мен.
-Ще се видим по-късно-прошепна Фийби,преди да се обърне и да продължи.
-Хей,Елиът-казах,опитвайки се да забравя коментара на приятелката си,че той ме е гледал.
-Сега имаш физика,нали?-попита Елиът,накланяйки глава.
-За жалост,да.-въздъхнах,поглеждайки надолу към учебника ми по математика.
-Не е толкова зле.-той се засмя,внимателно сръчквайки ръката ми с лакът,преди двамата да продължим надолу по коридора.
-Казваш го, само защото си гений по...ами всички предмети.-усмихнах се,поглеждайки към него.Той срамежливо сбърчи нос,поглеждайки настрани.
-Е,Кристин.-Елиът прочисти гърлото си,поглеждайки надолу към пода,докато продължавахме да вървим по коридора.Погледнах го отново.Защо изведнъж стана толкова срамежлив?
-Чудех се дали-Ох.Ей,какви ги вършиш?-Елиът потрепери,когато се сблъска с непознато тяло.И двамата замръзнахме,когато видяхме кой беше.
Северните.
-На мен ли говориш?-попита момчето,в което Елиът се блъсна,обръщайки се,за да е с лице към нас.
-Ъм..аз..ъм-той заекна нервно,опитвайки се да избегне погледа на момчето.
-Да вървим,Елиът.-въздъхнах,дърпайки ръката му,опитвайки се да мина покрай момчето и приятелите му.
ESTÁS LEYENDO
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfic-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
