Събота, 9-ти ноември
Съгласих се да се срещна с Гейбриъл следобед, преди срещата с Елиът. Нямах търпение за събитието, но тогава Джейсън развали всичко. Знаех, че вината не беше негова. Но защо просто не ме мразеше? Тогава нямаше да мисля за него. Но и не исках да ме мрази. Може би Джейсън беше доста различен, но имаше нещо уникално в него.
Седнах пред огледалото и вързах косата си с ластик, който да държи косата ми през цялата вечер.
Днес щях да излизам с Елиът. Но той все още не ми беше казал къде ще ходим. Родителите на Елиът бяха доста заможни и двамата бяха банкери. Може би щеше да ме заведе в Le Bon?
Щях да ходя първо в къщата на Гейбриъл, затова облякох тесни черни панталони и широка блуза. Ако нямаше да ходя там, щях просто да облека шорти и бяла тениска, понеже беше събота.
След като вързах косата си на кок, отидох в коридора, за да взема якето си. Беше 15:00 часа и Гейбриъл беше обещал да ме вземе след няколко минути.
"Излизам." Извиках, докато обувах кафявите си ботуши.
"Къде отиваш?" Попита майка ми в недоумение.
Завъртях очи, но без да ме види.
"Отивам у Гейбриъл, за да му помогна с домашните." Промърморих и закопчах ципа на якето си.
"Но ще излизаш с Елиът по-късно, нали?" Тя седеше до рамката на вратата и ме гледаше.
"Да, но довечера." Казах и отворих входната врата. Тя въздъхна. "Какво?"
"Липсваш ни. Не прекарваш много време в къщи с нас." Усмихна се нежно. Знаех, че го казва с добро, но изглеждаше сякаш се опитва да ме накара да се почувствам виновна, защото излизам.
"Може би, защото съм на 17." Засмях се и поклатих глава. "Ще се видим по-късно, мамо." Казах и я прегърнах набързо.
"До скоро, Кристин. Поздрави Гейбриъл от мен." Тя ми намигна, преди да изляза.
Както се бяхме разбрали, Гейбриъл ме чакаше. Бях го помолила да спира няколко къщи по напред, само за да не предизвиквам подозрение у родителите си.
"Хей, Кристи." Поздрави, когато се качих на мотора му.
Карахме по обичайния път - през северозападната гора и после по пътя към къщата му. Намираше се в северния край на Стратфорд.
ESTÁS LEYENDO
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfic-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
