Precious. Jason McCann.( Превод )

Every time we touch

Четвъртък, 31 октомври, 20:23 часа.

Лежах на леглото си и разглеждах стената си във фейсбук. Глупости, глупости, глупости. Как така тези кучки събираха толкова много харесвания? Въздъхнах и оставих телефона си настрана. Бях преодоляла шока от Джейсън, който изстреля куршум към пода и държанието му към онова момче. Не мога да отрека, че изпуснах няколко сълзи, но това беше от страх. Взех розовата възглавница, която седеше на леглото ми. 

"Защо го направи?" Попитах я, представяйки си, че е Джейсън. 

"Не се плаши." Гласът му прозвуча в ушите ми. 

"О, Джейсън..." Прошепнах, отпускайки глава срещу възглавницата. 

"Кристин!" Повика ме гласът на малката ми сестра, карайки ме да изхвърля възглавницата уплашено. 

"Какво, Емили?" Извиках в отговор, завъртайки очи. 

"Ема и Кристиян са тук!"

Кристиян е по-малкият брат на Ема. Той е на 6 или поне така мисля. 

Беше Хелоуин и вече се беше превърнало в традиция с Емили да ходим за лакомства. Поех си дълбоко въздух преди да стана от леглото. Бях облечена с черни тесни панталони и бяла блуза, която не покриваше стомаха ми. Слязох в хола. 

"Здравей, Кристи!" Прозвуча веселият глас на Ема. Усмихнах й се. 

"Здрасти, Кристин." Кристиян се появи зад Ема, беше облечен като луд учен. 

"Здравей, Кристиян, изглеждаш страхотно." Намигнах му. 

"Ами аз?" Извика Емили. Обърнах се, за да я огледам по-добре. Носейки най-новата си рокля на принцеса, тя се завъртя. 

"Много си сладка, но къде е короната ти?" Засмях се, защото знаех, че тя мразеше да забравя нещо. 

Тя ахна и бързо изтича към стаята си. 

"Мамо, ние тръгваме, до скоро." Подадох глава през вратата във всекидневната. 

"А, не, трябва да снимаме децата!" Изписка майка ми и скочи от дивана, търсейки камерата. 

След около 3 минути, Емили беше открила короната си, а майка ми - камерата. Позирахме за снимка и си казахме чао, преди да излезем на улицата. 

С две малки чанти с рисунка на тикви, Емили и Кристиян, започнаха да обикалях къщите.