Гледна точка на Джейсън:
Гледах как силуетът ѝ изчезва надолу по улицата.
"Благодаря, че ме докара, задник." Защо го каза? Тя беше толкова чувствителна. Поклатих глава и въздъхнах. Любопитството ѝ я убиваше. Не можех да ѝ кажа всичко, поне не сега. Или трябваше просто да го направя? Както и да е.
Мразя премислянето. Вече и без това е минало, така че просто ще продължа. Е, можех да ѝ го кажа по-мил начин. Мил начин? Майната му. Ако в живота ми имаше нещо мило, нямаше да съм това, което съм. Животът винаги е бил кучка към мен. Щом съм преживял тези скапани неща и Кристин ще може.
Преминал съм през прекалено много, за да показвам някаква милост.
Облегнах глава върху черната кожена седалка. Пуснах радиото, даваха онази банална песен Evanescence - My Immortal. Завъртях очи и смених станцията. Criminal на Eminem прозвуча в бялото ми ауди. Ухилих се и завих колата на 180 градуса. Ще си върна кучката рано или късно. Чувствах се като дете, защото все още се усмихвах при мисълта за целувката ми с Кристин. Не знаех, че може да има толкова любов в целувка.
Зачаках светофара да светне в зелено, намерих цигара и я запалих, поставяйки я между устните си. Поех от дима и го издишах. Тялото ми моментално се отпусна.
Забравях пристрастеността си към всичко, когато бях с Кристин. Тя беше новия ми наркотик. О да, това би било приятно. Тя се разтапяше, когато й покажех малко любов. Наистина ли имах такова влияние върху нея? Когато я целувах и докосвах, тя наистина ли мислеше, че ми пука за нея? Но на теб наистина ти пука, загубеняко. Ти си адски влюбен. Исках единствено тялото й... И целувките, докосванията, усмивката и смеха й...
Чух клаксона на кола. Подскочих на мястото си. Толкова бях запленен от мислите за Кристин, че напълно бях забравил трафика. Огледах се наоколо. Имаше една кола зад мен. Само една шибана кола. Погледнах в огледалото за странично виждане. Да не би да се шегуваше с мен?
Отново прозвуча клаксонът на грозния малък фолксваген. Затворих очи яростно. Той не би се осмелил да... Отново клаксон. Това беше.
Слизайки от колата си, тръгнах яростно към човека зад мен. Беше нисък мъж с бяла коса, седящ зад волана. Той свали прозореца си, показвайки главата си.
DU LIEST GERADE
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfiction-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
