Въздишайки, седнах на стола в кабинета по математика. Започването на утрото в понеделник с математика е тотално нечестно. Не защото бях зле по математика, всъщност бях доста добра.
"Здравей, Кристин." Обърнах главата си, виждайки Елиът, който идваше към мен, преди да седне до мен.
"Здравей." Усмихнах се, премествайки се леко. В кабинета по математика чиновете ни бяха за двама. Господин Жусте каза, че ако седим заедно сме щели да даваме пример на някои.
И под някои имаше предвид футболистите, които седяха в другия край на стаята и не правеха нищо друго освен да провалят часа. Един път ме принудиха да седна до Кейн Уилямс, но тогава нямах нищо против. Той е от онези момчета, по които винаги си падаш макар и малко.
Кейн имаше перфектна светло кафява кожа и тъмно кафява коса. Истински сладур.
Просто беше глупаво, че се беше превърнал в истински задник, благодарение на цялото внимание, което Изабел му обръщаше.
"Еха, Кейн, да не би да тренираш?" Прозвуча пискливият ѝ глас, когато започна да опипва бицепсите му.
Завъртях очи. Държеше се като 14-годишно момиченце, което би направило всичко за минута внимание. Без значение дали вниманието е положително или негативно.
"Как мина уикендът ти?" Мислите ми бяха провалени от гласа на Елиът.
Замислих се, знаех, че не трябва да казвам на Елиът за нищо от станалото. Особено за частта с Джейсън. Той нямаше да разбере.
"Бях в 69 Cuffs с Ема и Коралайн." Отговорих, след което му се усмихнах.
Не беше лъжа. Излизах с момичетата, просто не трябваше да знае детайли за Джейсън и Гейбриъл точно сега.
"Тишина, моля." Господин Жусте вкара малката си плешива глава в кабинета. "Трябва да сляза в учителската стая и да помогна с някои неща, затова работете на страница 46 в учебниците." Каза весело, преди да изчезне отново и да затвори вратата след себе си.
"Работете на страница 46... Пф! Наистина ли смята, че ще го направим?" Изабел се засмя, заедно с групичката си клонинги, които също се кикотеха и гледаха с надежда към Кейн, надявайки се, че той вижда колко много се забавляват. Момичетата винаги го правеха. Беше важно за тях, другите да виждат колко им е забавно.
ESTÁS LEYENDO
Precious. Jason McCann.( Превод )
Fanfic-Ти не ме притежаваш!-Извиках възможно най-силно и го избутах от себе си.Той грубо ме притисна до стената,в първоначалната ми позиция,и прошепна в ухото ми: -Щом аз не мога да те имам,никой не може. Всички мислеха,че той е обезумял,но тя..Тя знаеше...
