Отивах да си облека нещо по-дебело, защото момчетата казаха, че ще ходят да пазаруват. Викнаха ме с тях, да се разведря и аз се съгласих. Наистина се надявам да ми помогне поне малко. Все още ми е жал за нашите. Дори на погребението им няма да мога да отида. Ако изобщо имат такова.
Облякох си бледорозава блуза с дълъг ръкав и най-обикновенни дънки. Вързах косата си на висока опашка и реших да не си слагам никакъв грим, освен малко спирала и гланц за устни.
Слезнах долу да чакам останалите, но само синьокоското не беше готов. Не след дълго той слезна при нас.
-И да я върнете цяла.-каза той, леко хилейки се, след като ме видя.
-Чакай...ти няма ли да идваш?-казах аз притесненено.
Имах доверие на него, а не на тях. Всъщност и на него не особено. Все пак той уби родителите ми, но ме остави жива. Сега се замислих как му се доверих за храната, която ми даде, за това как спах в стаята му...с него и даже се къпах в банята му. Знам, че е тъпо, но може да е сложил камери и да ме е наблюдавал. Усетих как бузите ми леко почервеняха от срам. Едва ли, това за което си мислих беше вярно, но все пак.
-И каква е тази работа, която ти излезна в нищото?-попита Сам. Не бях ги чула какво си говорят, когато се замислих.
-После ще ви кажа. Сега бързам.
-До после, пич.-казаха му те, а аз измрънках едно "чао".
-До после.-отговори той и излезна от къщата.
-Е, какво чакаме? Да тръгваме.-извика радостно онзи по-големият.
Още не съм им запомнила много имената. Мисля че беше нещо като Лендъл, Ламбърд, а да Логан. Значи са Дани, Сам, Логан и Ноа.
Излезнахме от къщата и се запътихме към колата. Влезнахме и сложихме коланите си. Сам щеше да кара
-Не трябваше ли да заключим къщата?-попитах аз, защото се сетих, че не го направихме.
-Не. Имаме система. Заключва вратите и прозорците автоматично.- каза Логан
Аз издадох тих мънкащ звух от сорта на "мхм". Настаних се по-удобно на същото място където седях преди.
***
Стигнахме до някакъв голям магазин, чието име не ме интересуваше, затова не погледнах какво е. Отне малко време да намерим празно място за колата, но намерихме и я паркирахме. След като излезнахме от нея влезнахме в магазина. Взехме една количка и започнахме да обикаляме, слагайки неща в нея.
DU LIEST GERADE
I'm The Next "You"
JugendliteraturСъс скучно сиво ежедневие, обикновен живот и липса на нормална комуникация, 16 годишната Розалин Хобс иска повече от всичко някакво разнообразие. Дори за момент обаче тя не предполага какво ще й коства това, и за добро или лошо-накрая получава какво...