I'm The Next "You"

9-What are you doing here?

Минаха близо четири часа, а операцията на Сам още не е свършила. Дано всичко е наред.

Бяхме оставили пилето, защото едва ли някой ще има апетит. Дори Сам няма да може да яде, защото предполагам, че ще си почива. Доста дълго време е седял с куршума в корема си, макар и да беше оцелял до тук. Не знам как е издържал толкова дълго.

Седях на дивана, гледайки как Ноа обикаля напред-назад. Той беше по-притеснен от мен. Все пак му е приятел.

Усетих как телефонът ми извибрира. Извадих го от джоба на дънките си и видях, че Дани ми звъни. Отдалечих се, вдигнах му и приближих телефона до ухото си.

-Ало?

-Хей, Роуз. Аз да питам-Сам дойде ли?

-Да. В момента докторът го оперира. Как стана това?

-Имаше престрелка иии го уцелиха.

-Вие добре ли сте?

-Да...От колко време го оперират? Има ли някакви новини?-усещах притеснението в гласа му. Беше го страх.

-Още нищо не знаем, но скоро трябва да излезне. Вътре е от няколко часа.

-Ясно. А Ноа там ли е?

-Да, искаш ли да ти го дам?

Даниел каза, че иска да го чуе за малко и аз предадох телефона на приятеля му. Той се отдалечи малко, за да говори.

Чух вратата на мазето да се отваря и звука от приближаващи стъпки кънтеше в главата ми. Надигнах се от мекия диван. Докторът стоеше там, без никаква емоция на лицето си. Ноа затвори телефона и застана до мен. Очаквахме новините.

-Е, Сам извади късмет. Точно навреме.

-Значии...всичко мина? Успяхте?

Радостта на Ноа беше ясно видима. Едва се сдържаше да не заподскача. Аз също се радвах, до някъде, но не го показвах.

-Кога ще мога да го видя?

-Скоро. Сега ще е хубаво да си почива.-каза лекарят и се усмихна

Слава на бога, че всичко е наред. Сигурна съм, че им се е случвало и друг път, но тази рана беше дълбока. А и куршумът дълго време е стоял в него.

Няколко минути по-късно русокоско се обади отново на Дани и Логан. Щяли да се връщат след няколко дена, а до тогава Сам ще се въстановява.