I'm The Next "You"

56-I have no idea who's that

-Защо сме пак тук?-попитах досадника

-За да те разпитат, може би-каза той саркастично

-Това ми е ясно, но защо? Имам предвид... нали вече казах всичко?

-Явно не си, а шериф Джъстис няма да те пусне, докато не получи каквото иска.

Извъртях отчаяно очите си. Нямаха право да ми губят времето с подобни глупости.

-Е, няма да излъжа, за да се почувства по-добре. Да си вземе въпросите и да си ги завре...

-Внимавай с езика! Да не се налага да те затваряме за непристойно поведение- чернокоското запуши устата ми с ръката си, а когато свърши с краткото си конско, я махна и с нея отвори вратата на "стаята за мъчения". Така де, стаята за разпит.

Избута ме вътре, след което ме заведе до стола, на който седях снощи. Разпитващият, чиято фамилия явно е Джъстис, седеше на неговият си стол и търпеливо ме чакаше да се наместя. Когато бях готова, а досадникът отново се беше оттеглил до вратата, той проговори.

-Здравейте, Розалин. Добре ли спахте?

-Та вече е обяд. И не, не спах добре в тази клетка.

-Е, можеше да си го спестиш, ако просто ни беше казала истината. И сега ще ти е от полза.

-Казах ви всичко. И на Вас и на онзи досадният, който ме доведе.

-Маркъс? О, ще свикнеш с него. И ще имаш времето за това, ако не ни кажеш ВСИЧКО-шериф Джъстис повтори за пореден път това изречение, но този път натърти на последната дума.

Не знам дали би било много грубо, въпреки че съм сигурна, че ще се обиди, но за Коледа или пък рожденният му ден бих му подарила речник. Имаше нужда от по-голямо разнообразие на заплашителни или каквито и да е било ку7удуми. О, ще дам и един на досадн...така де, Маркъс.

-Няма какво повече да кажа. Само ще повторя накратко, защото явно по друг начин няма да разберете. Да, не помня много от случилото се преди няколко месеца, но знам, че не аз съм убила родителите си.

-Разбираш ли, че докато не ни кажеш всичко до най-малката подробност ще стане лошо? Ще те държим, докато не получим каквото искаме.

Отчаяно пренасочих вниманието си към Маркъс, който само ми отвърна с "Нали-ти-казах" погледа и усмивка на една страна. Думите му бяха точно като тези на разпитващия. После се обърнах отново към шериф Джъстис, решена да кажа измислен вариант на преживяното в онзи ден.