-Госпожице, молим ви да се успокоите-проговори вторият полицай
-Да ви изглеждам нервна?
-След като едва ли не се нахвърлихте на господина, да приличате ни на такава.
-Аз не се нахвърлям...Само се защитавам.
Охранителят се подсмихна леко и погледна настрани, пропускайки да подхвърли още някой коментар.
-Та така...да се върнем към въпроса. Вие ли убихте родителите си, госпожице Хобс?-разпитващият продължа да говори, когато останалите замлъкнахме.
-Разбира се, че не. Никога не бих им посегнала.
-Сигурна ли сте?-той стана от мястото си и се подпря с ръцете за бюрото си, но не изгуби очния контакт с мен, тестваше ме-Може да сте се скарали за нещо или пък...знам ли...да сте жадувала за наследството.
-В никакъв случай! Казвам ви, че не бих им посегнала за нищо на света. Те ми бяха родители и ги обичах...Това е. Не съм ги убила аз, потърсете си някой друг, който да обвините!
-Нещо ми се губи...Нали твърдите, че не помните нищо от последните два месеца?
-Да, и?-попитах, опитвайки се да разбера накъде точно отиват нещата
-Как тогава сте толкова сигурна, че не сте били Вие?
-А-аз...просто го знам.-инстинктивно погледнах надолу, знаейки, че ще оплескам нещо съвсем скоро.
-Откъде?-той тресна тежката си ръка върху бюрото, карайки ме да подскоча. Но гласът му беше все така спокоен, което беше някак си още по-плашещо.
За мъж, който едва ли не е дядо, той успяваше да внуши страх в мен. Дори начинът, по който ми говори. Уважителните му думи и спокойствието му някак си ми придават респект към него. Без дори да съм го искала.
А дали бях уплашена? От да, определено. Цялото ми същество беше настръхнало от страх. Да не би да издам нещо или пък да не излъжа твърде много и да ме хванат, да не би да ми направят някакъв тест или нещо. Не ги знам какво точно правят, но знам, че лесно биха ме разгадали.
-Отговорете ми!
"Какво бих могла да кажа по такъв въпрос?"-се въртеше в ума ми, заедно с неща, които бих казала, за да отбегна темата.
-Кой ви излъга така?
-Моля?
-Кой каза, че вината е моя? Да не би да има някакви доказателства? Ако има ще искам да ги видя, защото не вярвам.
VOCÊ ESTÁ LENDO
I'm The Next "You"
Ficção AdolescenteСъс скучно сиво ежедневие, обикновен живот и липса на нормална комуникация, 16 годишната Розалин Хобс иска повече от всичко някакво разнообразие. Дори за момент обаче тя не предполага какво ще й коства това, и за добро или лошо-накрая получава какво...