I'm The Next "You"

61-The end of us

~ Бърз факт~

За тези, които са чели последната авторска бележка би трябвало това да е ясно. Смятам от време на време (може би дори всяка следваща глава) в началото да пиша по някакъв факт за историята, който не би трябвало аз знаете.

Идеята за историята ми дойде през 2015г., но се осмелих да я пиша чак през 2017г. благодарение на една съученичка.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Роуз не искаше да ми проговори повече. Или поне не го правеше. Може би ми се беше разсърдила или просто не знаеше какво да каже. Аз също не съм й казвал нещо, след като избяга след разговора ни. Щях да объркам нещата още повече.

Не спирах да се обръщам към нея и да поглеждам какво прави. Но тя винаги правеше едно и също нещо. Седеше кротко на стола си и се правеше, че гледа през изпочупения прозорец. Знаех, че в момента нямаше как да се наслаждава на гледката, заради мислите, разяждащи я отвътре. И аз бях виновен за състоянието, в което се намираше. За бога, та аз бях виновен за всичко, което й се случваше.

Беше настъпила тишина в помещението, в което всички чакахме Сам и Лия да се върнат. Е, почти всички. Ноа беше излезнал, за да вземе камерата от колата ни, защото я беше забравил.

Неловко напрежение се беше разпръснало из въздуха около нас, сгъстявайки го до толкова, че сигурно бихме го разрязли с нож. Надявах се някой да дойде по-скоро и да ни отърве от неудобството.

И сякаш дочуха мислите ми, три гласа се бяха заприказвали и се смееха, докато катереха стълбите към нас. За секунда спряха да говорят, след което единствения шум, който успяхме да чуем беше от обувките на Лия. Ниските токове се чуха едва когато стигна до края на стълбите. Чак тогава стъпи на целия си крак.

Тя застана на едно място, чакайки ни да се обърнем към нея и да си получи вниманието. Но Роуз така се беше замислила, че не беше разбрала и се наложи да бъде извикана,, за да излезе от транса си.

-Роуз...?-каза Лия, а момичето се обърна към нея в отговор-Вече настана време да ви представя и Сам. Може промяната да не е голяма, но все пак е от значение. Наслаждавайте се-беше последното, което тя каза преди да се изкикоти и той да се появи.

Не бях особено впечатлен. Визията му наподобяваше тази от тийнейджърските му години. Не, че беше минало много време от тогава. И все пак изглеждаше коренно различно от себе си.