I'm The Next "You"

55-Not your business

Гледна точка на Роуз:

Бях будна от близо половин час, но ми се струваше като много повече. Все още никой не беше дошъл във временната ми килията, за да ми каже, че най-спокойно мога да си вървя. Не знаех колко е часът, но се надявах да е много рано и това да е причината.

Притеснявах се, а не бях сигурна защо. Всеки момент някой от пазачите щеше да се покаже пред вратата на мръсната стаичка и да ми съобщи добрата новина. Но дори през едната стена, представляваща решетки, можех да видя, че охраната нямаше да се обърне към мен скоро. Най-много да погледне към мен, за да провери дали съм там. Не, че има накъде да ходя.

В този момент не бих отказала една цигара. Не като тези на Хари, ами по-скоро като тези на Чарли, от които пробвах вчера. Попринцип бях против пушенето, но сега не ми се струваше толкова зле. Знаех, че това е вредно, но наистина успокояваше. Сякаш отровата убива само притеснението ти, макар и всъщност да прави много повече. Тихо и бавно заличава живота.

Започнах да се притеснявам все повече и повече. Бавно станах от скърцащото легло, на което бях седнала, и нервно започнах да се разхождам из килията, докато мислите се блъскаха в главата ми.

"Какво, ако вече никой не ми вярваше? Какво, ако всички са решили, че съм способна на подобно нещо? Възможно ли е да ме заключат без да има дело? И колко време още ще мине преди някой да дойде да ме вземе? От какъв зор се прибрах, знаейки, че нищо добро не ме очаква? Но стоях само един ден тук и всички веднага се настроиха срещу мен. Как така не го предвидих?"

-Хей, тигърче, би ли спряла да се въртиш?-наоколо прокънтя раздразнен мъжки глас, стряскайки ме.

-Извинете, но как ме нарекохте?-попитах, заради странното обръщение, а преди отговора получих само кратък смях

-Тигърче. Така де...въртеше се като тигър в клетка. Досущ като тези в зоопарка.

Най-накрая се усвестих и разпознах лицето и гласа на младежа. И за жалост беше на възможно най-дразнещият човек, който можаха да ми пратят.

Въпреки че дори не знаех името му, знаех, че не бих искала повече да го срещам. Всъщност бях наясно, че и двамата не се харесваме особено много. Бихме били много благодарни на света, ако не ни среща повече.