-Искам да се приберем- продължих да гледам към безжизненото тяло на Фийби.
Вътре в мен цареше буря, страхът бушуваше във всяка частица от тялото и разума ми. Чувствах се някак си празен. Празен, заради липсата, която изпитах. Страхувах се много, заради Роуз, която беше сама вкъщи. Сякаш те двете бяха почти едно и също. Сякаш розичката ми, цветето ми, беше изчезнало както чернокоската. Такава липса изпитах. Фийби ми напомняше за Роуз, но дали ще е и обратното?
-Ще е трудно да убедим баща ти, Дани-каза Логан
-Не ме интересува. Трябва да се прибера.
Исках да се прибера. Исках да се уверя, че всичко е наред. Едно обаждане нямаше да ме успокои, трябваше да съм там.
-Нека поне останем и днес. Ще се усъмни-след кратката тишина приятелят ми отново проговори.
Изпуфтях, но се съгласих. Беше прав. Трябваше да издържа днес, да се укротя за малко. Само до утре. Колко може да е?
-Хора, знам, че не е много приятно, ноо...не мислите ли, че е време да се отървем от трупа?-каза Ноа
След кратко неадекватно мълчание се размърдахме. Ноа и Логан се заеха с тялото на Фийби, като Сам им помагаше от време на време. Аз отварях вратите и ги напътствах, за да не се пребият. Според мен и само двама от нас биха се справили, защото момичето беше дребно и слабо.
*На следващия ден*
-Добре, за последно какво ще му кажем?-попита Ноа
-Може би, че не се чувстваме добре?
-Всичките? Това ще е твърде очевидно.-Логан беше прав, както обикновено-Нека да бъде само един. Например ти, защото ако е някой друг баща ти ще каже поне ти да останеш. Нали си му син.
-Аз не...Добре.
***
За втори път през престоя ми в къщата на баща ми се налага да ходя до кабинета му. В рамките на два дена. Що за късмет?
Къхъм, къхъм. Кашлюк, кашлюк. Ох, главата ме боли-репетирах наум, макар и лигавйки се-Дали ще се върже?
Прецених, че няма да разбере, ако играя по-добре. Надявах се да се получи. Свикнал съм да лъжа. Или поне да прикривам истината.
Пристъпъх към вратата на кабинета му и почуках на нея. Той ми извика да влезна и аз го направих.
VOCÊ ESTÁ LENDO
I'm The Next "You"
Ficção AdolescenteСъс скучно сиво ежедневие, обикновен живот и липса на нормална комуникация, 16 годишната Розалин Хобс иска повече от всичко някакво разнообразие. Дори за момент обаче тя не предполага какво ще й коства това, и за добро или лошо-накрая получава какво...