I'm The Next "You"

48-Jump in, sweetie!

Тичах с часове и то все напред. Добре де, през повечето време вървях.

Имах чувството, че съвсем скоро слънцето ще изчезне, но само се залъгвах. Малко преди обяд излезнах от къщата на Хари и не мислех, че може да съм вървяла толкова дълго.

През целия ден имаше извисени дъждовни облаци над дърветата, но все още не беше заваляло. А самите борове ми се струваха еднакви. Сякаш се въртях в кръг, макар и да вървях направо.

Краката ми почти не се усещаха от дългото ходене, а стомахът ми къркореше от глад. Не бях яла почти нищо днес. Отделно от това ми беше студено, въпреки, че имах яке на гърба си, което сякаш ми пречеше повече. Започваше да ми тежи на гърба. Все пак беше по-голямо от мен, а и беше тежко.

Бях на предела на силите си. Усещах как всеки момент ще се срутя под някое от дърветата и ще заспя. Но тогава забелязах лек проблясък в далечината. Все така напред. Кола!-извиках в ума си. Събрах нови, неподозирани дори за мен, сили и се затичах.

Движех краката си с всичката ми останала сила. Болеше ме, но знаех, че си заслужава, затова продължавах. Игнорирах всичко наоколо, съсредоточена в това да не изпусна целта си.

И наистина стигнах до улица. Бях на завой, построен през гората, заобиколен от иглолистните дървета наоколо. Само че къде беше светлината? Къде беше колата? Къде беше надеждата ми?...Явно бяха отпрашили надалеч.

-Хей!-извиках, надявайки се превозното средство да не се е отдалечило твърде много, но нямаше никакъв признак на живот. Нямаше никого, а аз отново бях сама.

Отчаяна и изморена, аз се отдалечих от пътя. Не много, но колкото да не стоя на него. Свалих тежкото яке от гърба си и ме побиха студени тръпки, заради рязката смяна на климата. Постлах дрехата до един от боровете и легнах отгоре. Обвих частта, на която не лежах, около себе си и затворих очи. Щях да подремна малко.

***

Бибипкане и силна музика се чуха в далечината. Моментално се надигнах, колкото и да бях сънена. Станах набързо от "удобното легло" и се загледах към пътя. Навън вече беше тъмно, затова по-лесно успях да видя фаровете на една приближаваща към мен кола.

Грабнах якето и го изтупах за секунди, след което го наметнах на гърба си. Изтичах до улицата, през която минаваше въпросната кола. Размахах ръце, започнах да подскачам и дори извиках.