I'm The Next "You"

37-You weren't supposed to do that

Вече бях сто процента сигурна, че в банята няма камери или нещо от сорта. Страхът и недоверието се бяха загнездили в мен. И определено не вярвах на Хари. Дори бях заключила вратата.

Неуверено започнах да свалям дрехите от тялото си. Оставих ги на едни закачалки, на които бяха и кърпите. Отделно от това бях оставила дрехите, предоставени ми от къдрокосия, върху нещо като шкафче. Просто не намерих място.

Вече нямах нищо по тялото си, затова се приближих до душ кабината. Беше от стъкла, които бяха замъглени и леко оцветени в бяло. Това леко ме успокояваше. Нямаше как да се види нещо.

Пуснах водата и я нагласих на хладка. Шмугнах се под душ кабината. Дълго време стоях под грубо падащата по тялото ми вода. Все пак бях загубила представа за времето, сякаш опианена и замислена.

След известно време се осъзнах, затова реших, че е време да напусна уютното си кътче. Спрях водата и излезнах от душ кабината. Студеният въздух веднага се докосна до кожата ми, при което настръхнах. Грабнах едната кърпа, която беше по-голяма, и покрих тялото си с нея. После взех и по-малката, с която обвих косата си.

Приближих се до дрехите върху шкафа и за момент прилив на колебание премина през мен. В този момент се зачудих дали да не облека предишните, които носех.

Набързо размислих, след което взех белите дантелени бикини и сутиен, които очевидно са в комплект. Свалих кърпата от тялото си, за да се облека. Над бельото трябваше да съм с черен клин и обикновена бяла тениска. Навлякох дрехите върху себе си доста бързо, защото започвах да треперя от студа.

Взех нещата си и отидох до вратата. След като я отключих я отворих, разбира се. Отново бях в спалнята. Хари беше там, проснал се върху леглото и ръчкайки нещо на телефона си. Не разбирах как изглежда толкова нормално, а е толкова странен и откачен.

За няколко кратки секунди той отрази присъствието ми. Остави това, с което се занимаваше, само, за да се обърне към мен и да се усмихне широко.

-Кошът за пране е ето там-той го посочи

Кимнах му и се приближих до коша, който се намираше в близост до вратата, но не тази на банята, а другата. Оставих старите си дрехи вътре.

За момент се стреснах от Хари, който беше станал, без да го чуя. Точно се обръщах в негова посока, а той се оказа до мен. Ако не бях запазила някакъв баланс щях да се блъсна в него, което най-вероятно щеше да доведе до смях от негова страна или пък прегръдка. Какво ли не, но не и да се извини, че ме стресна.