I'm The Next "You"

17-All night in the basement

Наистина ли е взел това? Какво, по дяволите, ще прави с тях? И какво му е, по дяволите, че да се държи така? Плаши ме. Наистина ме плаши.

С няколко криви крачки той стигна до мен. Смърдеше на алкохол. И то толкова силно, че ми идеше да повърна. За пореден път грабна ръката ми и ме завлачи на някъде. Този път, обаче, не излезнахме от стаята.

Дани ме бутна в една от стените и аз паднах на колене след сблъсъка. Ръцете и краката ми бяха нацапани с някаква не добре засъхнала течност, за която съм почти сигурна, че е кръв. Чужда кръв. Той хвана китките ми, надигайки ме от земята. Остави ме да седя на краката си. Обувките ми опираха задникът ми, цапайки дънките, с които съм облечена. Но това беше последният ми проблем.

-Не исках да го правя, Роуз. Но ти не ме слушаш.-каза той намествайки ръката ми за нещо, прикрепено към стената

Това не беше Дани. Сигурна съм. Нещо се е случило, че да се държи така. И най-вероятно бих повярвала повече, ако някой ми каже, че го е обладал демон, отколкото, че се държи толкова отвратително, защото е такъв.

Дрънчащ провлачен звук прокънтя в главата ми. Беше като удряне на метал в друг. О, да, не го чувам само аз. Това се случва. Синьокоското ме оковаваше за стената, чрез вериги. Това беше наказанието ми. Когато закачи веригата за халката я затегна около китката ми и я заключи с катинарче. Мамка му, ръката ми.

Изгаряща болка премина през китката ми и аз изсъсках. Веригите ме стягаха почти толкова, колкото да я откъснат. Дани обаче не се интересуваше от това. Той повтори това и с другата ми ръка. Нямаше начин да избягам, а? Е, много умно, Дани.

Още съм леко замаяна от удрянето. Чак сега осъзнах, че съм си ударила главата. Единствено се надявам и моята кръв да не е на стената.

-Чао, розичке. Ще се видим, когато наказанието ти свърши.

-Ч-чакай! Къде отиваш? Са-сама ли ще ме оставиш тук?-извиках аз, но той излезна

Можех да чуя как сърцето ми бие. Та тук беше толкова тихо, толкова студено и влажно. Пробвах се да намеря нещо в близост до мен, с което да се отърва от веригите. Не мога да видя почти нищо от пресвяткащата лампа, която ще изгасне всеки момент. Прецакана съм.

Сама съм. Сама с мислите си.
Или поне се надявам. Имам чувството, че тук има някой. Ако има дано не е труп. Макар че леко смърди.