I'm The Next "You"

39-Why is he that nice?

Гледна точка на Роуз:

Главата силно ме болеше и почти не можех да отворя очите си. Не помнех как се озовах тук, при положение, че нищо друго не беше излязло от главата ми. Сякаш просто се събудих на това място.

Беше тъмно и полузатворените ми очи не ми позволяваха да разгледам обстановката. Нямах сили да помръдна и една странна мисъл се въртеше в главата ми, а същевременно покрай нея нахлуваха и други.

Какво става тук? Какво ми причини този психопат, че да съм така изтощена? И...Какво ще стане нататък?

Идеше ми пак да заспя, но тогава силна ослепяваща светлина проблясна в очите ми. Стиснах ги силно, но нямаше за какво, поради фактът, че светлината изгасна едва след няколко секунди.

Пробвах се да помръдна, но безуспешно. Почти не си усещах крайниците, а на всичкото отгоре бяха и завързани.

-Добро утро, красавице-разнесе се гласът на Хари

Вложих всичките си усилия, за да отворя очите си и най-накрая да видя нещо нормално. Забелязах фигурата на мъжа, който беше клекнал пред мен. Лампата, която беше над главата ми ми позволяваше да видя малка част от лицето му.

-Съжелявам, че трябваше да прекараш така първия си ден тук, но ти го предизвика. И нали ти обещах да не те карам да правиш нищо, затова реших просто да те вържа до утре.-той се усмихна широко, след което се засмя

Не можех да кажа нещо. Нямаше какво или как, заради лепенката, която чак сега установих. че е върху устата ми. Да не забавим и безсилието ми, което също си беше фактор.

Можех само да седя, да наблюдавам и да разсъждавам. Нищо друго нямаше да ми бъде позволено от сега нататък. Отново щях да съм като някакъв предмет, играчка. Хората да си играят с мен като деца, да ме предават от човек на човек, да забравят, че и аз съм като тях.А аз нямаше да имам възможност да направя нещо. Щях да търпя все някак.

-Е, гладна ли си вече? Мина доста време-попита ме Хари, прекъсвайки мислите ми

Поклатих отрицателно главата си за пореден път. Нямах желание да ям каквото и да е било, а да не говорим за храна, дадена ми от този...психопат.

-Тц-тц-тц, Красавице, ще станеш на кожа и кокал, ако не се храниш.

Бих му казала, че не ме интересува, ама...няма как.-мислех си аз