I'm The Next "You"

51-Self destroyer

-Спри се! Никъде няма да ходиш!-Сам извика за пореден път в лицето ми, след което хвана куфара, в който досега натъпквах всичките си останали вещи, и го метна в стената.

Подскокнах на място, заради шумът от сгрумолясването на някои по-тежки неща. Единствено се радвах, че не бях прибрала никаква електроника, защото сблъсъкът щеше да бъде фатален.

Не казах нито дума, но хвърлих злобен поглед към гаджето си, защото сега трябва да прибирам всичко наново. Но той просто ме грабна през кръста, когато се приближих до нещата си, и ме занесе в другия край на стаята. Колкото и да се бунтувах той беше доста силен, а същевременно и по-висок. Краката ми висяха във въздуха.

-Мисля, че казах нещо, Роуз... Никъде. Няма. Да. Ходиш. Ясно?

Кимнах му, сякаш съгласявайки се с думите му, но само, за да ме пусне. Когато го направи, аз веднага се втурнах да прибирам вещите в куфара си. Отново.

-Сериозно ли?-попита той и пак ме дръпна

-Трябваше да опитам.-усмихнах му се и със едната си ръка му щипнах леко бузата.

-Защо държиш толкова много да си тръгнеш?-попита ме той, след което ме остави да седна върху леглото си и се настани до мен

-Аз...не държа да си тръгна, но...

-Но?

-Не искам да стоя някъде, където не съм желана.

-Не е така, Роуз. Не бива да го слушаш. Той го каза, само защото ревнува.

-Ъхх, не разбираш, Сам...Видях го в очите му. Той не ме иска тук повече.

-Внушаваш си, съкровище. Не му позволявай да те наранява...Много добре знаеш, че си желана в този дом. Дори Ноа вече свикна с присъствието ти.

-Наистина ли?-обърнах се учудено и го погледнах още по-объркано

-Мхмм...А на мен и Даниел ни пука най-много. Търсихме те навсякъде и по всякакви начини. Дори се сбихме, защото...защото той не правеше нищо, за да те намери. Ядоса се, когато споменах, че именно заради него беше в опасност.

Сбили са се? И то...заради мен. Как успях да създам такава голяма вреда без дори да съм там? Все повече и повече се убеждавах, че мястото ми не е при тях. Правех животите им по-сложни, отколкото бяха и преди.

Това е. Решено е... Ще си тръгна, но не сега, защото Сам ще ме спре.

В главата си набързо направих план, който ще усъвършенствам до вечерта. Забелязах, че ме бива да бягам, така че ще се справя и този път.  Пък и имам всичко необходимо тук.