13-The punishment

961 65 18
                                    

-Какво правехте?-попитах я ядосано

-Ъ-ъмм н-нищо.

-Той защо беше тук?-приближих се към нея. Не исках да я плаша, но съм ядосан-Защо не ме питахте преди да излезете?

-Ъъ, такова...навън валеше и после се изкъпах, а с-след това той дойде, защото негов-вият душ не работил и-и дойде д-да ползва мо-я.-каза тя бързо и задъхано

-Другият път...да ме питате-казах аз през зъби, а лицето ми беше на сантиметри от нейното-Този път ти се размина, но ще има наказание.

Може би съм малко краен, но се побърквам. Да не ме питат. Ами ако ги бяха видяли. Какво щеше да стане? Изведнъж си ги представих заедно. Сам...и Роуз-заедно. Тази няма да я бъде.

-Да ходим да вечеряме.-казах й аз и тя кимна.

Излезнахме от стаята и отидохме до трапезарята да видим готова ли е вечерята. Всички бяха на масата, заедно с Лия. Нямам си и на представа защо е тук, но не й обръщам внимание.

От сега мислех какво да е наказанието на Роуз. Няма да е прекалено или нещо, но поне да я пооплаша. В началото не бях сериозен с това, но реших, че така ще й покажа кой ръководи къщата. А вече и животът й.

На масата бяха сложени пържоли и салата. Всеки си сложи храна в чинията, когато седнахме на масата. Започнахме да се храним.

Гледна точка на Роуз:

Вечерята беше много вкусна, но нищо не можах да хапна. Стомахът ми беше на топка, а главата ми ще се пръсне. Имах чувството, че ще повърна и това да бутам храна в устата си не е най-добрата идея. А когато погледна към Дани тръпки ме побиват. Той си яде и се усмихва самодоволно. Какво ли си е помислил? А какво ли ми е измислил за наказание?

Явно съм го зяпала доста, защото той се ухили, когато ме видя и се приближи до мен. Лицето му беше към врата ми и в този момент се чувствах като жертва на вампир, която ще бъде ухапана всеки момент. Сърцето ми препускаше като лудо, очаквайки го да ми каже нещо.

-Довечера ще спиш при мен-прошепна той в ухото ми и леко го захапа.

Мисля, че умирам. Това ли е наказанието? Не звучи като нещо особено, но знам, че ще бъде. Този път няма да е като в първата ми вечер на това място. Няма да е просто "лягам си и заспивам". Сигурна съм.

I'm The Next "You"Donde viven las historias. Descúbrelo ahora