"Кървав ад"

Глава 1

"В свят на мрак и ужас,най-добре е просто да си стоиш в ъгъла и кротко да преценяваш враговете.Бъди огъня,който ще изпепели душите им".
Последните думи на баба ми-великата водачка на първия  клан на вампирския вид преди да умре на бойното поле.Векове наред се борехме с върколаците за надмощие...и накрая победата бе наша.
След смъртта на баба ми и дядо ми техния син Арел,моят баща,бе коронясан за новия водач на клана ни.Той издигна вампирите още по-нагоре към властта над всички същества.Всеки дръзнал да му се опълчи,намираше гибелта си.
Ала дори и най-безмилостния убиец си има слабост-неговата беше майка ми Серийс.
Двамата с нея се врекли във вярност преди 500 години.С брат ми се родихме преди 282 години,но бяхме  виждали повече кланета и убийства от колкото някой друг вампир на нашите години.Тъй като сме близнаци,на мен се бе паднала честта да се родя първа,а няколко секунди по-късно и брат ми изплакал.Принцеса Рейвън и принц Джордан.
Но детството ни свърши бързо.Тренировките  по самоотбрана никога не свършваха.Въпреки че вълците рядко нападаха,пораженията след тях бяха доста лоши.Говореше се че новият им водач искал да сложи край на господството на вампирите и да ни унищожи.Но това си останаха само слухове.
Живеехме в замък накрая на Ню Йюрк,ала хората мислеха че това място е гробище.Но това което се издигаше там,въобще не беше гробище.
Имахме ужасно строги правила,които всеки вампир трябваше да следва.За мен обаче тези правила не важаха-поне така реших аз.Но както се очаква от една наследница на велик клан,трябваше да се подчинявам на заповедите на родителите ми,въпреки че мразех някой да ме контролира. Събудих се към 22:30 готова за среднощната си разходка из града.Облякох си черни дънки,потник и кожено яке в същия цвят.Закачих сребърния си камшик на дънките отдясно и сложих четири ками в ботушите си.След това един пистолет с 9 сребърни коршума в него и още 10 в скрития джоб на якето.Колкото и да бях добра в битките,винаги бях подготвена като за война.Досега не са ме нападали върколаци защото винаги съм ходела с охрана от поне десетима едри мъжаги.Ненавиждах правилото на баща ми че винаги трябва да имам охрана защото онези нацепени кръвопийци бяха адски гадна компания.Хората ни виждаха и честно казано понякога се плашеха с колко много мъже около себе съм.Затова започнах често да се измъквам от замъка и да се разхождам сама.Щом бях готова,прегледах списъкът си със задължения:
1.Тренировки в черната зала от 01:10 до 3:10
2.Посещение на северното крило на замъка и внасяне на ред измежду вампирите там от 03:40 до 05:04
3.Посрещане на Джордан от Русия от 07:30 до 08:40
4.Живеене на жалкия ти живот на принцеса :)
О,Ник.Просто си прекрасен.
Никалъс беше единствения ми истински приятел ,когото беше от моя вид и на когото можех да се доверя.За съжаление той не беше винаги в групата ми от охрана,но изготвяше списъка със задълженията ми за абсолютно всеки ден и ми правеше компания.Ник беше един от най-доверените хора на баща ми и именно затова татко ме повери на него.
Излязох от тайния изход на западното крило и вече бях свободна.Отправих се към едно от големите кина в града и си харесах някакъв романтичен филм.Взех си пуканки и се настаних на мястото си.
Половин час след началото на филма си тръгнах защото ми доскуча.В този момент приятелката ми Алия,която бе една от малкото останали вещици в града ми звънна.Вдигнах телефона и тя тихо каза:
-Върви още десетина метра напред и ще ме видиш.Смятам да ходим в The Demon.
Алия беше дете на магьосници,които напоследък  се срещаха рядко из Ню Йорк.Повечето се бяха изместили на север или към Европаз
А относно The Demon...Това бе най-популярния клуб за такива като нас.Вампири,върколаци,вещици и всякакви изчадия се събираха там.Напиваха се и след това пропиляваха всеки долар в джоба си в залата за хазарт или просто се друсаха.
Щом видях Алия,тя радостно рече:
-Чух че главатаря на вълците ще бъде там тази нощ.Но не за да лови такива като теб,а просто да се забавлява.
Кръвта ми кипна.Досега никога не бях виждала новия им водач и това си беше златна възможност.Ако зърнех лицето му дори за миг,щях да знам къде да насоча пистолета си ако той ме нападне.
-Рейвън?Езика ли си глътна?
Погледнах я и усетих очите ми да променят цвета си:
-Защо не ми каза да си облека нещо по-секси?
-Мисля че някой ще обладава лошия вълк тази ноооощ!
-Стига Алия!Просто искам да се оттърва от тези изчадия.А щом пронижа сърцето на водача им-всички вълци ще ме молят за пощада.
-Рейвън,престани да се правиш на зла и отмъстителна и забрави за враждата между вълци и вампири поне за една нощ.Хайде,усмихни се!
Усмихнах се леко и след секунди бяхме в
клуба.Както очаквах,беше препълнен.А аз търсех само едно определено същество.

^Здравейте хора!😁Това е първа част от новото ми проектче .Надявам се да ви хареса и се чувствайте свободни да коментирате.Обещавам да качвам поне една-две глави на седмица😁Обичам ви много ♥️♥️♥️^