"Кървав ад"

Глава 26

-Ти си глупак.
Изправих се и тръгнах да излизам,но той ме спря:
-Казах ти да не предизвикваш Серина.Тя не ти е в категорията.Нито ти в нейната.
Скръстих ръце и тръгнах към него:
-Виж какво-погледнах към лилавите му издрани ръце- Никой не може да се мери с мен.Нито тя,нито който и да е било.Аз съм...непобедима.
Той се усмихна и рече:
-Добре тогава.Утре.Аз и ти.В тренировъчната зала.Ще видим колко непобедима си всъщност.
-Предизвикваш ли ме?
-Може и така да се каже.Обичаш предизвикателства,нали?
Бавно се приближих:
-Не си в състояние за битка.Нито аз смятам да се бия с мършъв вълк.
Обърнах се да си тръгна и отидох право в  стаята си.Легнах на леглото и се усмихнах на себе си.Той не може да ме победи.Никой не може.
На другия ден станах рано.Бях гладна,а  да поискам Хънтър да ми даде от кръвта си не беше в плановете ми.Облякох си сив клин и черна тениска.Скочих през балкона и тръгнах отново към гората.Никога не бях ходила на лов за човешка или каквато и да е било кръв.Но тук нямах избор.Търсех някакви животни,но без успех.Огромните дървета криеха тайни измежду клоните си и шепотът им сякаш ми ги разкриваше.Но не успявах да ги разбера.Вървях и се лутах напред назад и накрая просто се отказах.
Щом се върнах в замъка,намерих бележка на леглото си.
"Чакам те в залата.Приготви се да загубиш."
Скъсах листа.
"Аз никога не губя".Тръгнах към залата и щом отворих вратата,заварих група от обучаващи се върколаци.Застинах на мястото си.Хънтър стоеше в другия край на помещението,наблюдавайки реакцията ми.Черната прилепнала тениска очертаваше стегнатите му гърди и мускулите,а дългия сив анцунг го правеше да изглежда по-висок.Лицето му обаче,беше бледо.Минах през тълпата и щом  го достигнах рекох:
-Мислех че ще сме сами.Защо всички са тук?
Той ми се усмихна:
-Искам да видят как губиш от мен.
Той разпръсна групата вълци от двете страни на залата.
Хънтър ме огледа отгоре до долу и рече:
-Да видим дали наистина си  хладнокръвното оръжие,за което всички те смятат.
Бях застанала толкова наперено,че чак забравих да го удостоя с нахалната си усмивка.
За части от секундата към мен полетяха три ками.Отскочих от земята и се приземих на колене.Камите дори не бяха ме приближили.Хънтър се спусна към мен и дори не усетих как ме поваля на земята.Беше бърз и ловък.Изправих се и скочих към него с юмрука си напред,но той избегна удара ми.
"Мамиш"
Той се спря и ме погледна:
-Това ли можеш?
Сега ме ядоса.Грабнах две ками и ги метнах по него.Той се наведе настрани и скочих върху него поваляйки го на земята.Направих му хватка и го обездвижих,но проклетника ме захапа за ръката и  се изпари.От другия край на залата се чу гласа му:
-Бавна си.
Скочих на краката си и мигновенно се озовах през него забивайки юмрук в бузата му.Той залитна назад.Не се изправи и аз рекох:
-Е,явно аз победих.
Докато се усетя,той хвана плитката ми,събаряйки ме назад.Гръбнака ми изпука от внезапния сблъсък с пода.Всички около нас изчезнаха,оставяйки ни сами.
Надигнах се на лакти.Усмивката от лицето на Хънтър беше толкова...нагла.
Изправих се и като сянка минах зад него,поваляйки го отново на земята.Бях над него.Извадих кама и я  опрях в гърлото му.Той изглежда въобще не се притесняваше.Малка струйка кръв потече и щом помирисах кръвта му,извъртях погледа си настрана.Затворих очи и усетих как аз се озовавам под него.Той хвана едната ми ръка с острието и рече:
-Правило номер едно-никога не се разсейвай когато си толкова близо до врага.
Нямаше да му се дам.Опитах се да помръдна,но бях здраво приклещена под тялото му.Погледнах го в очите и рекох:
-Гадняр.
С дясната си ръка замахнах към тениската му и я разкъсах.Той присви очи и в следващия момент без дори да си помръдне пръста,само с един поглед останах без блуза.Избутах Хънтър от мен и се изправих.Хънтър също го направи и свали тениската си,подавайки ми я:
-Вземи я.
Погледнах към мускулите му и лилавите му ръце,приближих се до него и му пернах шамар.Толкова силен шамар,че дланта ми пламна.Хвърлих тениската в краката му.
След това се поклоних:
-Дано да ви е било забавно,Ваше величество.
Изговорих последните думи като обида.
Тръгнах към вратата и без капка свян прекосих цялото разстояние от там до стаята ми без блуза.Щом се озовах вътре,намерих блузата си  на леглото с бележка. "Бяхте страхотна,принцесо."
Идиот.Взех си душ и облякох бял потник с черни дънки.Пуснах косата си свободно и излязох на терасата.Вън отново  румолеше дъжд.Затворих очи и още не можех да си представя как можах да се дам на този вълчи задник.Но признавам си че въпреки всичко,изглеждаше доста секси без тениска.
Прогоних всякаква мисъл за него и се излегнах на леглото.Бях изморена.Изморена и гладна.Затова просто се оставих на съня.

-Рейвън!
Скокнах от леглото.Срещу мен стоеше киселата Серина.Въпреки шареноро си облекло,настроението и явно беше  ужасно.
-Изплаших се.Какво искаш?
-Време е да се събудиш.Спа прекалено много.
Изправих се и тръгнах към огледалото:
-Колко много?Няколко часа?
-Три дни.
-Три дни ли?!Как така?
Тя тръгна към вратата и рече:
-Помислихме че си мъртва.Но явно не си.За разлика от братовчед ми.
Тръгнах към нея:
-Хънтър мъртъв ли е?
-Не,но така изглежда.Вещицата доста го е отровила.
Тя излезе,а аз грабнах една жилетка и отидох пред стаята на Хънтър.Почуках,но той не отвори.
Бях спала три дни.А той беше зле.
Бутнах вратата и бавно влязох.Погледнах към леглото и го видях.Лицето  му беше подпухнало.На всичкото отгоре вече целия беше мораво-лилав.Беше прегърнал възглавницата и спеше.Доближих се до него.Косата му беше сплескана.Кислородът в стаята беше натежал.Отворих стъклените врати на балкона и хладния въздух нахлу вътре.
Той помръдна.
-Рейвън?
Отидох при него:
-Защо не се лекуваш?Върколаците нямате ли някакви лекарства?
Той отвори очи:
-Ще се оправя.Просто засега...не съм добре.
Докоснах челото му и той гореше.Отдръпнах се,но той взе ръката ми в неговата:
-Остани тук.
-Знаеш че не мога.Серина ще мрънка.
-Не ми пука от нея.Остани.Сам съм от няколко дни и въобще не искам да се лишавам от компания.
Хънтър ме накара са седна и да си говоря с него.През цялото време държеше ръката ми,която била студена като айсберг според него.Дадох му някакви хапчета и незнайни течности,донесени от Серина която така и не спря да ме гледа накриво.Към полунощ обаче,той  заспа.Бях седнала на един стол точно пред  него и отново докоснах челото му-беше топло,но по нормалния начин.Дръпнах другата си ръка и понечих да изляза.Вратата обаче,беше заключена.Обърнах се към него и се усмихнах:
-Лош вълк.
Върнах се на мястото си и седнах на стола.Чудех се как мога да забравя семейството си просто ей така и в момента да ме е грижа за...вълк.За Хънтър.Той ме бе спасил точно тогава,когато имах нужда.Дължах му поне това.Сложих краката си на леглото и се настаних удобно в стола.Хънтър спеше и от време на време го чувах да си мрънка нещо под носа.Неусетно след това съм заспала.