"Кървав ад"

Глава 40

Луната светеше над нас,а аз се притеснявах какво можеше се случи ако Влад ме намери.Десетки планове за бягство изникнаха в главата ми,докато гледах напред към пътя.По едно време Хънтър проговори:
-Престани да мислиш такива неща.Той няма да ни намери.
-Откъде си толкова сигурен ?Ако ни нападне...как ще се справим?
Той измърмори:
-Не си мисли,че не съм способен да те защитя.От векове насам пазя народа си.
Аз можех и сама да се защитя.
Обърнах се към него:
-На колко години си всъщност и кога си роден?
-На 282навръх лятното слънцестоене.
За миг спрях да дишам:
-Аз също съм на толкова. И също съм родена навръх лятното слънцестоене.
-Едно нещо повече,което да е общо между нас.
Замълчах си.Наблюдавах горите около нас.Хънтър опитваше голяма глътка от някаква течност.След това отново проговорих:
-Някога бил ли е създаван хибрид между твоя и моя вид?
Той се задави и изплю всичко.
-Мамка му.Защо те интересуват такива неща?
-Първо-избърши се.Второ-просто съм любопитна.
Хънтър се размърда и след миг дрехите му бяха отново чисти.
-Как го правиш?Владееш ли някаква магия ?
-Всеки върколак от кралската фамилия има дарба.Проста дарба,но все пак е нещо.Наследил съм я от прабаба ми.
-Това е готино.Де да можеше и аз да имам дарба .
-Ти имаш нещо друго.Характерът ти се среща рядко.Не познавам много вампири като теб.
-Искаш да кажеш ,че самата аз съм странна ли?
-Не-той се обърна към мен-ти си една много,много горда и безмилостна бъдеща кралица.Не ти пука какво мислят другите за теб и даже не трепваш,когато отнемаш нечии живот.На моменти си прекалено жестока.Но такава се очаква да бъдеш.
-От мен се очаква да бъда точно обратното.Баща ми иска да съм покорна,а същевременно да бъда личния му палач.Как да балансирам тези две неща?Омръзнало ми е някой да ме командва.Дори ти го правиш.
Той леко изръмжа:
-Рейвън,длъжна си да спазваш правилата в дома ми.Но ти не ме слушаш.Виновна си.
-Така и не отговори на първия ми въпрос.
Усетих го ,че се напрегна.След малко мълчание,най-накрая проговори:
-Чел съм че е възможно двете кръвни линии да се слеят.В книгата на моите предци пише ,че преди векове с появата на първите вълци и вампири,двата вида са извършвали кръвосмешения и повечето пъти децата се раждали без проблем.Но понякога...Веднага щом старейшините на клановете разберели за това,двойката създала хибрида била убивана.
Не може да бъде:
-Значи още отпреди векове сме били жестоки.
-И много глупави.Естествено,имало е и оцелели хибриди.Но скоро и те били убивани.
-Има ли някой известен хибрид познат и на двата вида?
-От твоя вид,най-известният хибрид е поставил началото на клана на Арабела,тоест на баба ти.Бил е нейн много далечен роднина.
Явно кръвта на Арабела наистина е силна и легендарна.
-Затова ли ме пусна и не ме уби?Заради името на баба ми?
Той ме погледна:
-Затова те пуснах.От клана на Арабела са останали само ти и баща ти.Всички други са избити.
-Ами брат ми?Той не носи ли нейната кръв?
-Брат ти принадлежи на линията на майка ти.Кръвта му не е толкова силна като твоята.Ако бях отровил него с това ,което инжектирах във кръвта ти при първата ни среща,той щеше да се възстановява поне няколко седмици.Ти се излекува за ден.
-А твоя вид?
-Бил е един от малкото почитани хибриди.Името му е отдавна забравено.Предводител на първите вълци и мой далечен роднина от страна на майка ми .
Този мъж знаеше много.Направо ме изуми:
-От къде знаеш всичко това?
-Просто бях добър ученик.Ние винаги наблягаме на историята на вида ни преди битките.
А при нас беше съвсем обратното.Първо беше бойното обучение,а след това уроците.
-Кога започна да се обучаваш за крал?
Той въздъхна:
-Аз съм първородният-всичко започва още с раждането ми.
Последва тишина.Започна да вали дъжд.Когато тишината стана тягостна,
рекох:
-Бях на 4,когато баща ми ме хвърли на тренировъчното поле.Имам предвид ,че буквално ме хвърли в краката на треньорите унищожители.
-Ето защо си толкова добра.
-Не е вярно.Има много по-добри от мен.
-Кой например?
-Ти.
-Защо смяташ така ?
-Защото ти не се правиш на някой,който не си.Всички те познават.Имаш ли слаба страна въобще,Хънтър?
-Имам.Но не съм я показвал.
Следващите думи,изговорих треперейки:
-Знаеш ли защо избягах с теб?
Той стисна кормилото по-силно.
-Защо?
-Видях спасение в очите ти.И колкото и силна да съм,колкото и груба да съм с теб...ти беше спасението ми.Спасението,заради което мога да загубя живота си.
Той хвана ръката ми и рече :
-Няма да го позволя.
Знаех това.Знаех го и не пуснах ръката му.Знаех че ще се бие за мен до смърт ако ще и света да се срине над главите ни...той нямаше да ме остави.
След това съм заспала.Когато Хънтър ме събуди,осъзнах че беше вечер.Бяхме пътували много път и бяхме изтощени,най-вече той.Паркирахме в подземния гараж на хотела и той спря на специално отделено за нас място.
Наоколо светлината беше приглушена,а хора изобщо нямаше.
Понечих да отворя вратата,но той ме спря:
-Изпий това.
В малко термусче беше сложена кръв-моята и неговата.Понечих да отпия,но попитах:
-Защо имаш моя кръв и как се сдоби с нея?
Той се усмихна криво:
-Помниш ли когато те ухапах на шията?
Е,кръвта ти ми хареса и си позволих някои неща.
Озъбих се:
-Ще си платиш за това.
-Пий на екс.До последната капка.
Послушах го.Изпих всичко и изведнъж сърцето ми заби лудо.Усетих толкова много енергия,която никога досега не бях усещала.Исках да изляза веднага.
-Спри .Погледни се в огледалото.
Отворих очите си и видях съвсем различен човек-косата ми беше черна,а очите зелени като тревата.Дори чертите ми на лицето бяха различни.
-Всички ли ще ме виждат така?
-Само аз ще те виждам като нормална.
За другите ще изглеждаш така.
Признавам си че ми харесваше да съм различна.
-Направи ме твое копие,нали?
Той рече:
-Смятам че знаеш отговора.
Слязохме от колата ,а Хънтър взе куфарите.Исках аз да нося моя,но той отказа.Качихме се на рецепцията и аз започнах малко да треперя.Никога не се бях показвала пред хора толкова открито.Ние вампирите сме нощни създания и мразим светлината.Не че ни вреди,просто не я харесваме.Хънтър разговаряше с младо момиче на рецепцията,а аз оглеждах наоколо.Нито следа от вампири.Беше чисто.
-Моля?Как така сте променили резервацията ми?
Обърнах се към ядосания Хънтър,който викаше на момичето.
-Извинявам се много господине,но имаме специални гости от много далеч и се налага да отседнете в друг апартамент.Ултралуксозният вече е зает.
-Кой по дяволите е толкова специален че да ми промените резервацията?Платих доста пари и очаквах да си изкарам чудесно.Но ето че всичко се промени заради вас и гостите ви .
Намесих се.
-Какво има?
Той се обърна към мен:
-Нека тя да ти обясни.Почивката ни е съсипана.
Момичето се притесни доста и рече:
-Имаме свободен апартамент на десетия етаж,който също е луксозен.Може да отседнете в него.
-Искам си парите обратно.Как се осмелявате да...
Време беше да играя роля:
-Скъпи!Нека видим другия апартамент.Случват се и такива неща,няма защо да се ядосваш толкова.
Той ме погледна странно,аз го целунах по бузата и рекох :
-Покажете ни стаята.
В асансьора,Хънтър не спря да ме гледа.Знам че се държах странно,но пък трябваше да разиграя тази сценка.
Щом отворихме вратата на апартамента си,останах зашеметена-гледката беше страхотна,мебелите бяха чисто нови,а стаята беше огромна.Имаше обаче само една спалня.
Видях раздразнението в очите му -беше готов да налети на ниската човешка жена,но след като хванах ръката му,всичко се успокои.
Момичето ни даде ключа и ни пожела приятна изкарване.
Веднага щом вратата се затвори,Хънтър се просна на леглото и рече:
-Ще спя във ваната.
Приседнах до него на леглото и рекох:
-Ще спиш тук.Няма да ти позволя да се изкривиш.
-Много мило от твоя страна.
И двамата започнахме да разопаковаме куфарите.Хънтър първи оправи багажа си и затова направо си легна.Аз отидох в банята и там си сложих пижамата.Погледнах се в огледалото -но този път не виждах черната си коса.Бях си аз.Усмихнах се и излязох на терасата.Лас Вегас кипеше от живот.Навсякъде имаше светлини ,а хората сякаш не спяха.
Усетих топлина зад себе си.
-Няма ли да спиш?
Хънтър се доближи до мен:
-Изморена си.Хайде.
-След малко.Искам да постоя сама.
Той кимна и влезе вътре.
Погледнах към звездите-какво правех?За стотен път се питай същото.
Какво щеше да каже семейството ми щом се приберях?Не,нямаше да се прибера.Ще си тръгна и ще започна живота си наново.Всичко ще е добре.
Влязох вътре и се настаних в леглото.Чаршафите бяха студени,но след секунда се стоплиха.
Бях с гръб към Хънтър:
-Нядявам се ръцете ти да не шават из леглото.
-Ще се опитвам да ги държа настрана от теб.
Усмихнах се и затворих очи.