"Кървав ад"

Глава 49

На другата сутрин се събудих в прегръдките на Хънтър.Така силно ме бе прегърнал сякаш се боеше че ще избягам преди да се събуди.Погледнах тавана-отгоре бе нарисувана цяла глутница от вълци,виещи към Луната.Истинска красота.
Размърдах се и станах от леглото .Увих се с един от черните лъскави чаршафи и излязох на остъкления му балкон.Косата ми се разстилаше по гърба,а тялото ми беше топло от прегрътката му.
Оставаха ми два дни и половина.
Мамка му не исках да си тръгвам...да напускам това място.Ала Влад заплаши да нарани Хънтър.Нямаше да го допусна.Щях да се бия докато умра ако се наложеше само и само да защитя Хънтър и семейството му.Но Влад изобщо не знае с кого се захваща.И каква сила ще отприщи ако понечи да я докосне.
Облякох се набързо и отидох в стаята си.Натъпках всички дрехи в куфара си и оставих малко колкото да ми стигнат за два дни.Сплетох косата си на рибена кост и се насочих към конюшните.Там,заварих Серина да почиства снежнобяла кобила,чиято къдрава грива достигаше почти земята.
Тя ме огледа от глава до пети и рече:
-Добро утро,Рейвън! Надявам се,че спа добре.
Усмихнах се и разкрих кучешките си заострени зъби.Тя с гримаса рече:
-Необикновено бели зъби с още по-необикновена стопанка.
Явно днес беше в добро настроение.Огледах се за моя жребец и щом погледите ни се срещнаха,той се изправи на задните си крака в бокса.Изведох го оттам и го завързах до кобилата на Серина.Тя ме огледа очудено:
-Нима си накарала този дявол да ти се подчини?!Нищо чудно ,че Хънтър буквално ти лази в краката.
Е,дотук с добрия тон.
-Той не ми лази в краката,Серина.Един крал на вълците никога не би могъл да падне в краката на вампирка принцеса.
-Зависи що за принцеса е приел в земите си,Рейвън.
Ето тук вече не и казах нищо.Замълчах си.Може би имаше нещо вярно в думите и.Хънтър бе спасявал живота ми неведнъж,а аз го върнах към живите.Бяхме пренебрегнали вековни закони дори.
-Къде ще яздиш?-ведро я попитах.
Тя тъкмо сложи седлото на коня си:
-В гората,но не много навътре.Желаеш да се присъединиш?!
Яхнах Светкавица,който нямаше по себе си нито седло,нито юзди.Тръгнах напред и Серина рече:
-Доста си подхождате вие двамата.
Погалих черния красавец по шията:
-Точно затова избрах него.
Следващите часове прекарахме в езда сред вековните дървета.Слънцето пекна след поройния дъжд,наоколо всичко беше спокойно,а вятърът в косите ми ме изпълни с щастие.
Към обед се върнахме обратно в конюшнята,където заварихме Хънтър.Облечен отгоре до долу в черно,той погледна към Серина и после към мен.Светкавица спря точно пред него.
-Май започвате да се разбирате,а?
Серина слезе от кобилата си и усмихнато рече:
-Унищожителката има и добра страна в крайна сметка.
-Най-накрая още някой в това семейство да признае,че не съм чак толкова зла.
Хънтър ме свали от коня и дори след като се озовах на твърда земя,ръцете му останаха на кръста ми.
-Сутринта ми избяга-тихо ми прошепна.
-Исках малко да се поразходя.Нима очакваше закуска в леглото?
Той ме дръпна плътно към тялото му:
-Ти си моята закуска,скъпа.
Нищо, че Серина беше на пет метра от нас,той ме бутна в бокса на Светкавица и ме целуна.
-Не сме на подходящо място-успях да изрека.
Той ме пусна и наклони глава настрани:
-Нима трябва да се срамувам от това,което правя?
Прокарах нокът по оголената му шия:
-Ни най-малко.
Половин час по-късно двамата седяхме в покоите му-аз бях положила глава на гърдите му,а той галеше косата ми.Наоколо беше пусто-из целия замък нямаше почти никого.
-Какво ще правим Хънтър?
-С кое?
Седнах до него:
-С това.С нас.Знаеш,че трябва да си тръгна.
Очите му промениха цвета си в черно:
-Мислех,че се разбрахме по този въпрос.
Той стана и понечи да отвори вратата,но се спря и тихо проговори:
-Ако пусна брат ти...той ще се справи с Влад.
Отидох до него и поставих ръка на рамото му:
-Влад иска мен,Хънтър.Иска мен.Не брат ми.
Той изръмжа и излезе.Седнах отново на леглото и вдигнах ръцете си към тавана:
-Ще полудея.
Минути по-късно бях в подземния гараж,за да проверя дали колите са пълни с гориво.Щях са пътувам дълго,а не исках изобщо да спирам, за да презареждам.Избрах най-големия джип от всички.За щастие той бе пълен догоре.
Отново се качих в стаята си и прерових багажа.Намерих листове и една писалка.Реших преди да си тръгна,да му оставя бележка.
"Благодаря ти за всичко,което направи за мен."
Р.
Свих листа и го оставих пред огледалото.
Изчаках да дойде ноща и когато всичко утихна,реших да действам.
Слязох надолу към залата,където беше трона и тихо излязох навън.
-Къде си мислиш,че отиваш?
Гласът на Ребека ме накара да застина.Бавно се обърнах и пристъпих от крак на крак:
-Исках да се разходя...малко свеж въздух.Птичките в гората ми действат добре.
-О,мила Рейвън.Птичките отдавна спят.
-А защо ти не спиш?
-Не мога.И между другото май е късно за разходки.
-А защо ти се разхождаш по това време?
Тя скръсти ръце:
-Хънтър каза,че иска да поговори с теб.
-Кажи му,че изобщо не съм в настроение за това.Чао.
Минах покрай нея,върнах се в стаята си и седнах на балкона.Луната огряваше цялата гора,карайки я да прилича на нарисувана ог приказките.
Тупнах на мекото легло и се замислих как ще избягам от мястото,което изобщо не исках да напускам.

                      • • •

Посреднощ се събудих от ужасен кошмар.Въздухът беше заседнал в дробовете ми и не искаше да излиза.
Изправих се от леглото и пред мен се появи баба ми.Този път,облечена в дрехи за битка.
Потта се стичаше по челото ми.Цялата горях.
-Какво искаш?Защо отново си тук?
Тя ме огледа :
-Трябва да си тръгнеш Рейвън.Върни се у дома.
Забих пръсти в завивките:
-Стига! Тръгни си ! Не са ми нужни напътствията ти!
Тя извади голям сребърен меч зад гърба си,сочейки към мен:
-Вълкът те дърпа надолу,момиче!Осъзнай се!С него ще се затриеш!Ти си вампир!ВАМПИР!Смееш да се поддаваш на неговите ласки и да потъпкваш гордостта си!Ти си срам за вида си!НЕ СИ КРАЛИЦАТА,КОЯТО ОЧАКВАХ ДА БЪДЕШ!
Надигнах се от леглото и застанах пред нея.
Усетих как силата в мен се надига.Вряща и прекалено дълго потушавана.Виждах разочарованието в очите и:
-Аз съм Рейвън Черния унищожител,Дъщерята на дявола и неговата сянка.Аз съм единствената пълноправна наследница на рода на Арабела и велик войн,изтребил стотици вълци!-задушавах се-...аз.....-едва дишах -...АЗ СЪМ НАСЛЕДНИЦАТА НА ТРОНА НА БАЩА МИ И ТИ НИКОГА НЕ СМЕЙ ДА УСПОРВАШ ПРАВОТО МИ!ВЪРВИ СИ!-извиках.
Сянката на баба ми изчезна така мистериозно както беше дошла.В следващия момент Хънтър влезе през вратата и секунди преди да се строполя на студения под,той ме хвана на ръце.След това изгубих съзнание.

Да отворя очите си беше трудно.Изпитвах непоносима болка от нещо необяснимо.Нечие сърце биеше с моето.
Отворих очи и Хънтър беше седнал до мен.
-Рейвън...Какво се случи?Чух те да викаш.
Нямах сили даже да говоря.
-Трябва да...да...Пусни ме да си тръгна .Моля те.
Той изръмжа.
-Казах ти,че не мога.Имам нужда от теб,Рейвън.Трябваш ми.
-Не мога да остана,Хънтър.Не мога.Разбери го.Влад ще затрие народа ми.Трябва да ме пуснеш.Моля те.
Той ме огледа с погледа,с който преценяваше враговете си.
-Какво ще постигнеш?Той ще те убие!
-По-добре мен,отколкото всички онези невинни от клана ми!Моля те Хънтър!Умолявам те.
Той погледна към вратата.След кратко мълчание погледът му се насочи към пода,а после към мен:
-Ако те пусна...ще се върнеш ли някога?
-Не мога да обещая нищо...
-Ще се върнеш ли при мен?
Исках това с цялото си сърце.Желаех го.
-Ще се върна.Ще се върна при теб,обещавам.
Той се изправи и тръгна към вратата:
-Можеш да си вървиш.Пускам те.
Не можех да повярвам:
-Наистина ли?
Хънтър  леко погледна към мен:
-Не забравяй едно велика унищожителке-едно истинско обещание  не може да бъде неспазено.Ако наистина държиш на това,което оставяш тук...ще се върнеш.
Кралят на вълците затръшна вратата силно.Час по-късно усетих могъщата му сила да се разстила сред гората,унищожавайки всичко по пътя си.Хищникът се беше отдал изцяло на инстинкта си.