"Кървав ад"

Глава 34

Не можех да го спра.Той тръшна вратата и отиде в стаята на Ребека.След секунди се чуха викове:
-Как си позволяваш дори да си помисляш че двамата с нея имаме взимане-даване?Глупава ли си Ребека?-ръмжене.
Отидох до вратата,за да подслушвам:
-Нали те видях какви ги вършиш!Гледаш я все едно е принцеса!
-Ще я гледам както си поискам!
-Да,но знаеш ли как изглеждате отстрани?Не си мисли,че не видях как си слагаш долната лапичка на бедрото и.
-Ще изтръгна дарбата ти от теб ако не спреш да влизаш в чуждите глави.
-Ха!Много смешно!Не можеш,братко.
-Виж Ребека.Не искам да се караме с теб.Нали знаеш какво беше състоянието на Серина преди години?Работата при Рейвън е почти същата.Затова тя е тук.
-Остави ме намира.По-добре съм си сама.Вървете да си се натискате.
-Вече ще те убия.
Последва смях.Усмихнах се и си отидох в стаята.
Малко по-късно Ребека дойде до мен,за да ме оповести,че след два дни Серина се връща.
-И...Хънтър заяви че те очаква в кабинета си.
-Той има кабинет? И за какво трябва да говорим?

•Малко по-късно•

-Идваш с мен в Лас Вегас.
Това ми дойде като гръм от ясно небе:
-Няма да стане.
Обърнах се да си тръгна,но той застана пред вратата.
-Дръпни се.
Хънтър не помръдна:
-Ами ако не искам?
-Не смей да ме ядосваш,куче.
-Куче?!Я пак?!
Той тръгна напред,а аз назад.Продължихме да пристъпваме и той ми се усмихна:
-Вчера аз те победих.Така че...
Щом се бутнах в бюрото му,той се наведе леко и рече:
-Съгласна?
Извърнах поглед настрани:
-Кога заминаваме и защо ще го правим по дяволите?
-Трябва да се видя с едни приятели.
-А аз какво ще правя?
-Ще си стоиш в стаята,лежейки и проклинайки факта,че телевизора в стаята не работи,а гадния вълк ще се забавлява играейки покер в казиното.Как ти звучи това?
-Майната ти.
Плеснах му един шамар и се опитах да го задмина,но той ме хвана за ръката и ме врътна към себе си:
-Пак ли бягаш?
Ръката му се уви около кръста ми:
-Чакам отговор-да или не?
Внезапно Ребека влезе отново без да почука.
И ние както винаги бяхме в "чудесна" поза.Тя ни огледа и се хвана за главата:
-И после ми обясняват,че не спят заедно.Да бе.
Тя се врътна и излезе.Двамата с Хънтър се засмяхме,а поредният шамар беше забит на гладно обръсната му буза.Обожавах да правя така.
Той ме погледна накриво и тъмните му жълти очи ме накараха да потръпна:
-Вампирке....Позволяваш си твърде много.Май ще се наложи да те превъзпитам.Така че...Съгласна ли си или не?
Засмях се:
-Добре.Но очаквам поне една хубава вечеря.
-Нали не ядеше човешка храна?
-За теб ще опитам.Нищо,че после сигурно ще ми е зле.
-Добре тогава.Аз имам малко работа и по-късно отново ще говорим.
След като ме пусна да си вървя,реших че ще е добре да се разходя на чист въздух.
Но първо полежах няколко часа в леглото ,завъртайки случилото се в главата си.
Усмихнах се и се изправих.Излязох и се огледах.Обиколих замъка няколко пъти и изведнъж от единия ъгъл се появи малка врата.Беше доста стара,но дръжката и сякаш беше наскоро подменена.Понечих да я отворя и щом тя изкърца,пред мен се разкри тунел.Осветен от факли тунел.Поколебах се дали да продължа,но чух гласове.Влязох навътре и следвах гласовете идващи от някъде.Наоколо по стените бяха нарисувани сцени от битки между моя вид и върколаците.Слушайки гласовете,успях да различа този на Хънтър измежду другите:
-Знам ,че загубихме много.Но ви обещавам че всичко ще свърши скоро.
Друг мъж се обади:
-Какво мисли Лейди Серина по въпроса,господарю?
-Съгласна е.Какво друго може да се очаква от нея?
Последва мълчание.
-А какво смятате да правите с гостенката ни?
Затаих дъх.
Хънтър отговори:
-Гостенката е моя грижа.Тя скоро ще се върне обратно откъдето е дошла.
-Надяваме се да знаете какво правите с нея.
-Повярвайте ми,отлично знам какво правя с нея.
Тихо се изнизах обратно по коридора и изведнъж някой ме бутна към стената.
-Не е хубаво да се подслушва.
Светлината изчезна от факлите и можех да видя само очите му.
-Дори не знаех ,че си тук.
Той ме пусна и рече:
-Какво чу?
-Осъзнаваш ли че май трябва да говорим на по-спокойно място.
-Че какво му е лошото на това?
-Тъмно е.А не искам да оставам в тъмнината с теб.Може да ме ухапеш.
Той отново ме притисна в стената и усетих топлия му дъх по шията си:
-Не смятам да правя такива неща с теб.Все още не.
Я пак?Избутах го от мен и рекох:
-Не би посмял да ме ухапеш.
-Не ме карай да докажа противното.
Усмихнах се :
-Кога ще тръгваме за Вегас?
-По-късно ще те посетя ,за да говорим.
-Добре.
Той се отдръпна от мен и тогава го усетих-мирисът на кръв.
-Пил ли си?
Очите му просветнаха:
-Да кажем че имах нужда от малко...сещаш се.
-Но ти не пиеш кръв...защо тогава ...
-Върви горе Рейвън.Ако не дойда до половин час в стаята ти,чувствай се длъжна да дойдеш в кабинета ми.
-Надрусал си се.Алкохол и кръв.Глупак.
В следващия момент се озовах просната на леглото си.Как по дяволите умееше такива неща?
Изправих се и отидох да си взема душ.
Може би останах малко по-дълго отколкото трябваше защото някой почука на вратата.
-Влез.
Загърнах се в белия си халат и излязох.На леглото ми се беше протегнал Хънтър и без капка срам си играеше с предварително оставеното ми бельо .
Грабнах го от ръцете му и рекох:
-Адски нахален си.Какво искаш?
Той се изправи и се извиси пред мен.Очите му бяха леко почервенели и замрежени.Той огледа шията ми и проследи глетката надолу.
-Върви да се облечеш.Не мога да се сдър...халата ми пречи.
Послушах го.Набързо нахлузих един клин и тениска в сив цвят.Изсуших косата си колкото да не капе и излязох при него от банята.Той стоеше неподвижен.Щом се приближих до него,той докосна косата ми и рече:
-Ще се разболееш.
-Ние вампирите не се разболяваме.
Той ме погледна право в очите и се доближи.Затаих дъх.
Но преди да е казал и думичка повече,Ребека връхлетя в стаята и извика:
-Хънтър трябва да слезеш веднага!
Хънтър тръгна след нея и двамата се озоваха долу в тронната зала ,където пет тела бяха проснати на земята с чували на главите.Хънтър изръмжа на другите мъже около него:
-Какво е това?
-Намерихме ги в северната долина.Прокрадваха се в сенките.Явно са търсели нещо.Трябва да допълня че издирват някой от тяхния клан,но още не казват кой.
Не.Не можеше да е вярно.
И тогава ги надуших-няколко от стражите на баща ми и...Джордан!Брат ми беше тук!
Хънтър нареди да махнат чувалите от главите им и щом огледа всички,яростно извика;
-Кой ви праща ?
Мълчание.Той хвана един от вампирите и го изправи:
-Кой ви изпраща?
Отново мълчание.В следващия момент първия вампир тупна на земята с прекършен врат.Изплаших се.Ами ако убиеше брат ми?
Хънтър започна да се изнервя:
-Смятате ли да проговорите или ще ви чакам цял ден?Повярвайте ми,нямам толкова много търпение.
Брат ми се изправи.Хънтър го стрелна с поглед,но Джордан не помръдна.
"Моля те не го наранявай."
-Някой реши все пак да проговори.Казвай защо сте тук.
Гледайки отстрани и двамата можех да заявя само едно-Хънтър и брат ми бяха еднакво високи.За секунда си ги представих като богове-Хънтър на смъртта,а брат ми на слънцето.Гледаха се право в очите.
-Не отговарям пред някакво псе.
В следващия миг Хънтър заби юмрука си в стомаха на брат ми,карайки го да падне на земята.Настръхнах.
Бях готова да изляза пред всички и да защитя брат си.Но щях да изложа Хънтър пред подчинените му.
-Убийте тези.Не искам да остане и прах от тях.А този тук-покажете му какво става с всеки враг,дръзнал да стъпе на моя територия.
Кръвта ми се смрази.

•Доста неща се случиха,а?Оставете коментар какво мислите ❤️🔥