"Кървав ад"

Глава 5

Взех камшика си и с бодра походка излязох от залата.Качих се на покрива на замъка право в моето тайно място.Презаредих пистолета си и излъсках камшика.След секунди усетих присъствието на Ник.
-Какво искаш?
-Баща ти каза че е доволен от теб.
-Не съм направила нищо чак толкова.Просто се оттървах от малко потенциални нападатели.
Той седна на един стол и ме погледна:
-Защо пусна втория?
-Той...миризмата му беше по-особена.Не беше като другите.
-Ами ако има нещо общо с техния водач?
-Именно Ник.Именно.Затова го пуснах .Ако наистина има общо с водача им,щом приближеният му разкаже какво е видял тук ,водача ще се ядоса и сам ще дойде пред портите ни.Така ще имам златната възможност да се оттърва от мръсния пес.
-Леле,Рейвън!Понякога си мисля,че не те познавам!
Подпрях ръце на бюрото пред себе си:
-Както ти казах-трябва да съм силна.Думите на баба ми прокънтяват в съзнанието ми всеки път щом насреща ми се изправи върколак.Ще ги избия до крак.
Той стана и дойде до мен:
-Внимавай.Не искам да пострадаш.
-Не се притеснявай за мен.Аз съм силна.
Усетих го да ме гледа повече от колкото е нужно:
-Ник аз...
Преди да се усетя,той ме бе прегърнал.Беше с цяла глава по-висок от мен,но въпреки това му отвърнах.
-Искам да внимаваш.Ако нещо ти се случи,не бих успял да си го простя.
-Не се тревожи.Не съм беззащитна.
Той ме пусна и след това се отправихме към стаята ми.Ник ме остави там и реших че ще е добре да си поспя.Тази нощ щеше да бъде много,много дълга.

Няколко часа по-късно

Събудих се точно по залез слънце.Нямах търпение да се разкарам от замъка.Облякох си черни джинси и потник в същия цвят.Оставих косата си свободно падаща и сложих високите си ботуши заедно с дългото почти до земята наметало.Взех камшика си и го закачих на мястото му.Сложих по 4 ками във всеки ботуш и цял колан на кръста с пистолети и още сребърни ками.Бях като ходеща стая с муниции.
Закачих двете си малки отровни бомби-обеци на ушите и сложих гривна от сребърни куршуми на ръката си.Със специална магия,казана ми от Алия успях да прикрия повечето оръжия по себе си.Бях вече готова.
Измъкнах се тайно от замъка и тръгнах към града.Беше късно и повечето хора си бяха по домовете.Вървях по тесни и тъмни улички,но никаква следа от вълци.Когато се отегчих от ходене реших да седна в едно заведение.Поръчах си чаша вино и на едни дъх я изпих.Обожавах вино.Особено червеното.Застоях се повече от предвиденото и някъде към полунощ реших да се връщам обратно в замъка.Излязох оттам,но бързо осъзнах че неколцина човека ме следят.
Увеличих темпото и се скрих в една малка уличка.Изведнъж някой ме хвана за косата и ме повали на земята.Светкавично се извъртях и избутах нападателя си.След като вече бях на крака изкарах пистолета си и го насочих към него.Преди да натисна спусъка обаче,друг ме изрита в гърба.
-Мамка ви изчадия мръсни!
Бързо се изправих и се огледах-от лявата ми страна стоеше огромен върколак,от дясната ми страна още по-голям такъв.Насочих пистолетите си към двамата,но те бяха по-бързи.Събориха ме отново на земята и взеха оръжията ми.Извадих камшика и скочих върху единия от тях,удушвайки го на секундата.Остана един.Взех две ками и ги запратих към него.Едната се заби в челото му,а другата в гърлото.Земята плувна в кръв.Взех пистолетите си и точно да си тръгна когато усетих нещо горещо на ръката си.Прибрах пистолетите обратно и тръгнах да заобикалям телата.Повдигнах единия ръкав и там имаше следи от нокти.
-Какво прави една руса хубавелка сам самичка тук?
Обърнах се.Зад мен,облечен почти като мен,стоеше мъжът който пощадих в двореца.Понечих да извадя единия пистолет,но преди да се усетя той първи ме простреля в рамото.Тупнах на земята,ала той ме повдигна във въздуха:
-Ще те убия.
-Пробвай се.
Той ме запрати към стената.Главата ми леко се замая,но успях да се изправя.В следващия миг вече бях отново повалена от него.
-Какво искаш от мен?Нали те пощадих,псе такова?
-Шшшт,глупачке.Направи огромна грешка с това.
Той ме хвана за гърлото и започна да ме души.Аз от своя страна го изритах в корема и той ме пусна.Спуснах се срещу него и насочих пистолета право към сърцето му.Той вдигна ръце и рече:
-Давай.
Тъкмо да натисна спусъка и едната му ръка се заби в стомаха ми,а от него стърчеше инжекция пълна с лилава течност.Погледнах го,ала погледът ми започна да се замъгля.Докато се усетя вече бях на колене.Подпрях се на стената и изстенах:
-Какво ми направи?
-Само малко те упоих.
Последното,което помня бе как ме взима на ръце и ме слага в някаква кола.Цялата енергия,която имах сякаш се изпари за един миг.