"Кървав ад"

Глава 2

Аз,Алия и двамата и братя се насочихме към едно сепаре и започнахме да поръчваме.
За да не се издавам какво съм,вместо обичайната чаша кръв,се взех черен коктейл.Започнах да оглеждам наоколо-нито следа от вълци.Изведнъж някакво движение прикова вниманието ми-петима мъже облечени като културисти се оглеждаха наоколо и скоро след влизането си седнаха срещу нас на около 7-8метра.Идеално.
Миризмата на мокро куче нахлу в ноздрите ми.Внимателно ги огледах,но сред тях нямаше такъв с по-специална миризма.Изглежда, че Алия е сбъркала.
Главатаря го нямаше.Някой ме докосна:
-Рейвън,престани да зяпаш псетата.
Хванах я за ръката и за поведох към дансинга:
-Алия,объркала си се.Главатаря го няма.
-Виж по-добре мила.
Тя ме завъртя и ми показа шестия мъж,който се приближи до групата вълци.Това наистина беше той.Мамка му изглеждаше доста добре в черното си яке ,въпреки слабата светлина.
Не можах да видя обаче лицето му.
Реших да се приближа.Двете с Алия не спряхме да танцуваме в ритъма на музиката,а аз от време на време поглеждах към групата.След почти 7 чаши черен коктейл,съм забравила как времето лети.
Танцувах и танцувах.Слушах разговорите  на вълците,ала не научих нищо интересно.Към два часа един сладур ме покани да танцуваме.Не знам дали ми беше от повечето пиене,но приех.Той ме докосваше навсякъде,а аз и пет пари не давах какъв е.Не ме интересуваше.
Така малко по малко клуба се изпразни и останахме само няколко компании.Забелязох че вече беше ден и  погледнах часовника си-беше 8:00.
Мамка му!Джордан ще ме убие.Отскубнах се от красавеца:
-Виж,трябва да тръгвам.Беше много готино,но трябва да тръгвам.
Той обаче ме хвана здраво за кръста и не понечи да ме пусне.
Изведнъж чух гласа на Ник:
-Назад куче.Тя е моя.
Сладура се обърна към него,облиза бузата ми и нахално рече:
-Ела и си я вземи.
Ник това и чакаше.Мигновено се телепортира до нас и заби сребърен кол в главата на момчето.То се строполи,аз отскочих от него,ала Ник ме хвана за ръката и ме бутна нагоре към изхода.Няколко пазители ме обкръжиха ,а Ник остана вътре.
-Вървете да му помогнете по дяволите!
Те се върнаха оставяйки ме сама.Внезапно някой ме хвана за косата и ме завлече към задния вход на клуба.
-Пусни ме!
Той ме блъсна в стоманената врата,хвана ме за якето и ме повдигна във въздуха.Още трима дойдоха до нас и злобно се ухилиха:
-Как се казваш?Какво си ти?
Озъбих им се:
-Ще ви убия!
Забих нокти в ръцете на мъжа,който ме държеше ,блъснах го в гърдите и изкарах камшика си.Увих го около вратът му и го удуших.Внезапно бях изритана от другия си нападател,но светкавично се превъртях изкарвайки пистолета си и пръснах мозъка му.Третия само се огледа и се обърна да бяга, но гръмнах и него.Той се строполи.Взех камшика си и го сложих обратно на мястото му.Заредих наново пистолета и го сложих в якето си. Преди да се разкарам от там ,се обърнах защото помислих че някой ме наблюдава.Но там лежаха само телата на онези глупаци.Изтичах до клуба и Ник беше там:
-Рейвън!
Той ме прегърна:
-Добре ли си?
-Да.Всичко е под контрол.
-Да си вървим.
Той ме хвана за ръката и се качихме в брониран джип.Потеглихме за замъка и когато стигнахме ,Джордан беше на входа му.Ник спря колата и рече:
-Загазила си много.Върви да се изкъпеш след като си поговорите.
-Добре.Хей....благодаря ти.Дойде навреме.
Сините му очи сякаш заблестяха:
-Ти сама се справи.Явно тренировките помагат.
-Така е.
Слязохме и веднага усетих студения поглед на брат ми.Той смяташе,че трябва винаги да ме пази.Това бе целта му като цяло.Беше облечен в черна риза и черни джинси.Джордан ме погледна:
-Рейвън...какви отново ги забъркваш?
Прегърнах го и усетих миризмата на кръв:
-Добре дошъл,братко.Защо миришеш така?
-Погледни себе си сестричке-имаш кръв по себе си.
Въобще не бях забелязала .
-Нашите ни чакат,нали?
Той повдигна веждата си:
-Нека да кажем,че татко ти е ядосан и утре си наказана.
-По дяволите.
-Върви.
Заобиколих го,а той остана да говори с Ник.Джордан винаги ме разбираше.Въпреки че веднъж едва не му избих три зъба, докато  тренирахме.
Качих се в стаята си и  си взех душ.Сложих си нещо по-шарено и вързах косата си на опашка.Слязох в залата на нашите и те вече бяха там.Русата коса на майка ми,стигаща почти до кръста бе прилежно повдигната на кок.Татко разговаряше с брат ми за пътуването му до Русия и ме погледна чак когато седнах.
Бях готова да ми четат поредното конско.