"Кървав ад"

Глава 39

Тръгнах към подземния гараж.Там се качих в черен джип Range Rover и запалих колата.Излязох от гаража и с бясна скорост потеглих накъдето ми видят очите.
След няколко километра обаче,се сетих че не знам дори накъде карам.В коя посока беше Ню Йорк?Отбих встрани и излязох навън.Огледах се и дочух стъпките му.Беше наблизо.
Тръгнах към гората и изведнъж усетих присъствието му зад мен.Дишаше тежко.
-Много си я загазила.
Светкавично се обърнах и бърза като вятъра се озовах пред колата.Той обаче ме последва и ме бутна на капака на джипа.
-Спри се.Достатъчно те гоних!
-Наруши обещанието си !Каза ми че няма да го нараниш.Сега ме пусни да си ходя -не мога да остана и минута повече в двореца ти.Ти си лъжец!
-Аз ли съм лъжец?Сега ще видиш кой е лъжец.
Той ме вдигна и ме метна на рамото си.Чух как отваря багажника и се озовах вътре:
-Хънтър!Проклет да си !
След това обърна колата и се върнахме обратно към замъка.
-Хънтъррррр!Ще те убия копеле такова!Пусни ме веднага!
Но той си караше най-спокойно.
Когато най-накрая спряхме ,с нетърпение очаквах да отвори багажника.Затворих очи и се престорих на заспала.Светлината от лампите в подземията се показа,но аз не помръднах.
-Рейвън знам ,че играеш игрички.Разкарай се от багажника ми.
Отново не помръднах.Дори не дишах.
Той дръпна ръката ми,аз скокнах на краката си и го съборих:
-Не ме докосвай.
Станах от него и по най-бързия начин се затичах към стаята си.Оставаха ми три стъпала,когато изведнъж се подхлъзнах и стъпих накриво.
-Да му се невиди!
Едва-едва се придвижих до вратата и когато я отворих ,заварих Хънтър с куфара ми срещу мен.Забравила за всякаква болка, си лепнах една мазна усмивка на лицето и рекох:
-Изчезни веднага.Не можеш да ме държиш дълго тук.Все някак ще избягам.Не можеш да ме държиш вечно.
Той просто си стоеше там:
-Ти си луда.Много луда.
-А ти ми лазиш по нервите .
Той излезе от стаята и я заключи.Е,сега вече прекали.Мразех да стоя заключена.Тупнах на леглото и набързо се преоблякох.Разхвърлих целия гардероб и  после пак го подредих.
Мотах се из стаята няколко часа и накрая  до такава степен се ядосах,че започнах да дърпам бравата.Дърпах,но нищо.
Когато най-накрая се отказах и отидох в банята,някой влезе вътре.
-Рейвън?
Беше Ребека.От цялото им семейство ,с нея се разбирах най-добре.
Излязох от банята и намусено я попитах :
-Какво искаш?
-Хънтър каза да си събереш багажа.Утре заминавате .
Скръстих ръце пред гърдите си :
-Не се е родил този,който ще ме командва.
Освен баща ми.Но това беше преди...Хънтър.
-Кажи му го лично.Вика те в кабинета си .
Точно. Това и чаках.Облякох си черен топ и къси дънки,които съчетах с ниски ботуши.Усещах, че кръвта ми кипи.
Бързо се насочих към кабинета  му и щом влязох вътре,познайте кого заварих.
Серина и Хънтър си говореха нещо и при вида ми Серина си закри очите.Тя ме подмина и рече тихо :
-Кучка.
Посегнах да я бутна с ръката си,но нещо ме спря.Някакво поле ми попречи да мръдна.Щом се успокоих,полето от енергия се изпари.
-Отново си нервна.Както винаги.
Той стоеше зад бюрото си и гледаше към горите през прозореца си.Беше с гръб към мен.
-Искам да ме отведеш у д...в Ню Йорк.
-Дори не смееш да наречеш онова място свой дом.Колко странно.
-Аз вече нямам дом.След твоята поява,вече не мога да се върна там.
-Не забравяй,че ти тръгна с мен по свое желание .Не съм те отвличал.
Той се обърна бавно и ме погледна:
-Къде ще отидеш?
-Не те е грижа.Където искам ще отида.
Някъде далеч от всичко.
-Ти си бъдеща кралица.Как ще изоставиш народа си ?
-Всички могат да живеят и без мен.Брат ми ще бъде по-добър водач.
-Но   кръв на Арабела тече във вените ти.Много вълци ще се опитват да те убият.Как ще се справиш?
-Хънтър недей да се преструваш,че си загрижен.И без това ако стъпя там,ако въобще се опитам да припаря в Ню Йорк,главата ми ще падне от раменете преди да съм преброила до десет дори.А и още нещо-кога тръгваме?
-Довечера.След като повечето заспят.
-Ще пътуваме през ноща?Не е ли по-рисковано?
-Според мен ще ни е по-приятно.Събери си багажа и ако искаш нещо ,кажи ми го сега.
Погледнах към пода и рекох:
-Какво ще правим ако ни намерят?
-Не мисля,че има такава вероятност. Хотела е безопасен и прекалено скъп, че да може някой вампир да си го позволи.
Прав беше.Върколаците винаги са били малко по-богати от нас,ала ние пък бяхме по-силни и по-многобройни от тях.Рядко се намираха богаташи извън кралското семейство и водачите на клановете.
-Нали се сещаш какво съм аз?Не  съм вълк.
-Намерих решение и на този проблем.Ще смеся моята и твоята кръв и ще изпиеш,това което се получи.То ще заличи миризмата ти на вампир.И без това след престоя си тук почти не можеш да бъдеш различена от вълк.
-Ще ме познаят.Косата,стойката...
-Не се тревожи.За всичко ще се погрижа.
-Колко голям е апартамента?
-Резервирал съм най-големия.Има две спални и още толкова бани.
-Достатъчно ми е,че няма да спя близо до теб.
Обърнах се да си тръгна,но той проговори:
-Онази нощ не изглеждаше така.
Спрях.Говореше за ноща ,когато остана да спи при мен и аз без никакви задръжки се сгуших при него.Нервите ми отново се опънаха до краен предел:
-Това беше изключение,Хънтър.
Усетих го зад мен:
-Кажи го пак.
-Кое?
-Това,което каза скъпа.
Обърнах се и го погледнах в очите.Промених цвета на моите  към червен:
-Хънтър...означава ловец.Какво търсиш ...какво гониш в живота си?
-Нещо,което вече съм хванал.Хайде,върви и си приготви багажа.
Усмихнах му се и с бодра походка излязох.Набързо приготвих куфара си и сложих няколко рокли и любимите си токчета.
До края на деня се разхождах по големите поляни,но не се отдалечавах прекалено от замъка.Стараех се да не мисля как ще прекарам няколко дни в една стая с него .
На вечеря,всичко мина почти добре.Серина отново беше кисела както винаги,но учудващото защо тя не се заяде с мен.
Ребека не беше особено доволна от факта,че няма да ме има няколко дни и на няколко пъти ми каза да се пазя от Хънтър.
Просто и се усмихнах и продължих да пия от виното си.
Към полунощ,двамата с Хънтър напуснахме пределите на замъка.

•Чакам мнението ви долу в коментарите•☺️