"Кървав ад"

Глава 48

Хукнах към стаята си,преоблякох се и вързах косата си.Забелязох,че следите от зъбите на Хънтър бяха изчезнали.
Усмихнах се и тръгнах надолу.По стълбите обаче се блъснах в Серина.
-Внимавай къде ходиш кръвопийце!
Показах и любимият си среден пръст:
-И ти не си по-различна от мен ,мелез такъв.
Изобщо не ми беше до нея.Слязох пред замъка и Хънтър ми даде знак накъде да тръгна.Озовавайки се в конюшнята видях,че бе оседлал красив  кон.
-Не мисля, че ще ни бъде удобно само с един.
-Нарочно не съм оседлал твоя.Избери си сама.
Минах покрай отделенията на всички коне и никой не привлече вниманието ми.В края обаче,нещо голямо и черно изпръхтя.Погледнах го отблизо и рекох:
-Този.
Хънтър дойде до мен :
-Не те съветвам да го яздиш .Прекалено буен е.
Погледнах към него и рекох:
-Или този,или нищо.
Хънтър го изкара от бокса и в момента,в който животното се озова пред мен,се изправи на задните си крака.
-Спокойно момче.Всичко е наред-успокоих го аз.
Докоснах с длан челото му и погледнах в очите му.Той мигом се успокои.
Почесох го по муцуната и се насочих назад.
Качих се на него без седло и го хванах за гривата.
-Така ли действаш на всички същества около теб-караш ги да ти се кланят?!
-Така действам на всички мъже,Хънтър.
Сръгах коня в ребрата и той тръгна.
След като се озовахме в гората,сложих една стрела на лъка си и се подготвих.
Хънтър беше близо до мен и на няколко пъти ми направи комплимент колко добра бях в ездата без седло.
Истината беше че за първи път се бях качила на кон едва когато бях на 10.Той накрая ме метна от гърба си и брат ми твърди,че оттогава съм изгубила доста мозъчни клетки.Уви,не беше така.
Черния кон беше удивителен.Лъскавата му козина беше мека,а гривата му къдрава и дълга.
Обикаляйки без да видя потенциална жертва,попитах Хънтър:
-Как е името на коня?
-Няма име.Купих го за 13 рожден ден на Ребека,но се оказа че е твърде нетрениран.
-Ще го кръстим Светкавица.
-Както кажете принцесо.
Изминаха около два часа,а ние не намирахме нищо.Бях изтощена и гладна.Но не за кръв, а за нормална храна.Когато най-накрая просто се предадох,обърнахме конете към замъка .Хънтър изобщо не говореше.
-Ще тръгна утре сутринта.Тази нощ си събирам багажа и утре заминавам.
Той хвана юздите на коня ми и го спря:
-Рейвън,не мога да те пусна.Разбрахме се че няма да отидеш там и оставаш тук при мен.
Дръпнах юздите от ръцете му и застанах пред неговия кон :
-Направи достатъчно за мен.Не можеш да ме спреш да си отида.
Обърнах коня и в галоп потеглих сама.
Той ме искаше тук.Искаше да съм негова.Ала това не биваше да се случва.Рискувах короната ,мястото си сред другите кланове и собствения си живот.
Щом оставих коня в конюшнята,тръгнах към стаята си и там заварих Ребека да бърка в гардероба ми за пореден път.
-Какво правиш тук?
Ребека просто ми се усмихна:
-Бях забравила едно нещо отдавна.И сега го търся.
-Ребека какво искаш да знаеш отново?Не ме лъжи,дошла си за друго.
-Ами...довечера ще вечеряме заедно така че се постарай да се издокараш.Хънтър направо откача като те види в нещо по-разголено.
Тупнах на леглото:
-О, нима?Не бях забелязала.
Тя понечи да си тръгне,но я спрях:
-Какво означава да си белязан от вълк?
Тя се спря на вратата,обърна се бавно и рече:
-Това е най-добре Хънтър да ти го обясни.
И изчезна.
Излегнах се на леглото и усетих мириса на Хънтър по възглавниците.По дяволите тази нощ щях да се облека с най-хубавата си рокля,която имах.И въобще нямаше да ми пука от нищо.
Седейки в леглото  бях заспала.А сънищата ,които сънувах включваха Хънтър без блуза.Въобще без нищо.
Проклинах се заради това,че го желаех така силно.
Към десет вечерта слязох долу облечена в дълга черна рокля,чийто цип беше посребрен.Тя ми беше подарък не от някой ухажор,а от собствения ми брат.Пуснах косата си и като завършек бях добавила сребърната си гривна пирон.
Влизайки в залата където вечеряхме,Серина,Хънтър и Ребека вече бяха заели местата си.Хънтър ме изгледа отгоре до долу и мислите му ме накараха да се изчервя:
"Изглеждате невероятно тази вечер принцесо."
"Вие сте не по-малко ослепителен от мен Господарю на вълците."
Той запази самообладание и щом седнах Серина провлачи:
-Вампирката отново желае да пръска сексапил,а?
-Не те виждам облечена като мен,тази нощ Серина?!Къде е коланчето,което беше облякла предишния път?
Ребека избухна в смях.
Серина взе салфетката си и я метна по смеещата се Ребека.Хънтър щракна с пръсти и храната се появи пред нас.
Миришеше уникално.Всички започнахме да се храним,а Ребека ме попита:
-Е,значи вече си минала на нормална храна а ?
-Така е.Ужасно вкусна е .
Серина ме погледна:
-И откога е така?
-От близо две седмици.
Ребека погледна към брат си и рече:
-Е,Хънтър...би ли завел и мен в някой скъпарски хотел във Вегас?
Той я погледна с ярко жълти очи:
-Щом намериш сродната си душа,помоли него да те заведе.Аз не съм касичка.
Той и се усмихна,а тя метна салфетката си и по него.Да не би това да е някой обичай ?Да мяташ салфетки по другите !
-Не е обичай Рейвън,просто Ребека обожава да се закача с другите.
Стрелнах го с поглед,а Ребека отмести поглед към мен и после към него:
-Нима вие контактувате помежду си?
Как?
Настъпи неловка тишина.Серина приключи с яденето си и се прокашля:
-Извинете ме,но трябва да си вървя.Тази нощ съм на пост.
Тя ми смигна и се поклони.
Секунда след това вече я нямаше.
Хънтър се зае с пилешкото пред себе си,а Ребека продължи да го обсипва с въпроси относно нашето пътуване.Стоях си кротко и от време на време отпивах от виното си .Гледах ги как си разговарят спокойно и си помислих за бедния ми брат,лежащ в онази мръсна килия.За момент усмивката ми посърна.Усетих погледа на Хънтър върху мен и след секунди гласът му проговори в съзнанието ми.
"Той е добре.Не се тревожи."
"Пусни ме да си отида.Пусни и него."
Никаква реакция.
Изумително как съумяваше да разговаря едновременно с мен и сестра си.
Някъде към полунощ Ребека си отиде в стаята,целуна брат си по бузата за лека нощ и излезе.Останала в компанията на Хънтър усетих малко притеснение.
-Защо още влизаш в съзнанието ми?
-Не знам.Това което виждам там ме кара да се връщам пак и пак.
-И какво виждаш в главата ми?
Той се облегна в стола си,отпи от виното и ме погледна със жълто към кафяво преливащи очи:
-Спокойствие.
-Моля?
-Огледай се Рейвън-вече не си толкова сурова колкото преди.Беше буквално кръвожадна,когато те доведох тук.
А сега всичко се промени.Различна си.
Прав беше .Изплашена,побесняла,объркана.
Така бях преди,но с него всичко беше ново.
Но аз все пак оставах унищожител.
-Не си мисли,че си успял да заличиш абсолютно цялото зло в мен.
-Невъзможно е.
-Точно така.Някъде дълбоко в мен винаги ще има чернота.Просто така съм устроена.
Той отново отпи от чашата си:
-Не очаквах точно от Серина да те заведе при брат ти.
-Аз също не повярвах.
-Ти не си като него.
-Какво имаш предвид?
-Той е мекошав в сравнение с теб.
Надигнах се леко от стола си:
-Майка винаги го е глезила повече от мен.
-При мен също по-малките са имали повече свобода.
Изстрелях следващия въпрос толкова бързо и неочаквано,че чак помислих че ще ми се нахвърли:
-Какъв беше брат ти?
Хънтър огледа единия празен стол на масата ,сякаш на това място стоеше брат му.За момент спря да диша и усетих как сърцето му сякаш се сви.
-Дан...Даниел беше толкова различен от мен.Никога не е искал короната,изобщо той даже се ненавиждаше задето е принц.Нашите го убеждаваха,че да си кралска особа е хубаво ,но и отговорно нещо и че трябва да се грижи за вида си.Но той реши,че просто ще стои настрана от цялата тази бъркотия.
-Ето защо те защити.Не е искал да умреш,защото е знаел че той няма да бъде добър крал.
Той продължи:
-Онази нощ ,когато излязохме на лов,той беше много любопитен относно вашия замък.И затова се приближихме.
Последва пауза.Долових ,че сърцебиенето му се очестява.
-Преди да го...да му отнемеш живота,той ми каза че ти би била идеалната алфа женска за мен ако беше от моя вид.
Запечатах тези думи дълбоко в съзнанието си:
-Аз...толкова съжалявам Хънтър.Толкова много съжалявам,че постъпих така.
-Не те виня за нищо ,мила.
-Ребека знае ли,че аз го направих?
-Не.А и нямам намерение да и казвам.Каквото и да сторя,не мога да го върна.
-Той те спаси Хънтър .Благодарение на него ти си тук.
Той се изправи и отиде до големия прозорец да наблюдава дъжда.Пъхна ръце в джобовете си и погледът му се изгуби някъде из дърветата.
-Обещах ,че ще пазя народа и семейството си.Но се провалих.
Всичко беше заради мен.Беше нещастен заради мен.
Станах от стола и отидох до него.Докоснах ръката му и сплетох пръстите ни:
-Някога баба ми казваше,че аз съм една от малкото чиито усмивки можеш да видиш.Че съм различна от другите,защото рядко се страхувам и мразя да показвам каквито и да е емоции.Но...ти ме промени.Показа ми как е по-добре да живея и ме накара да се убедя,че вълците не са толкова зли.Че ти всъщност си един голям добър звяр,който приюти една глупава принцеса ,наранила част от сърцето ти.И въпреки това...ти се държеше добре с мен през цялото време.Благодарна съм ти за всичко.
Пуснах ръката му и понечих да си тръгна,ала той дръпна лакътя ми нежно и ме прегърна през кръста с едната си ръка.
-На моменти ми идеше да те метна някъде,но все си казвах че после ще съжалявам.
Той вдигна брадичката ми нагоре и ме погледна:
-Никога не бих те наранил ,Рейвън.Никога.
-Аз също.
Той ме придърпа още по-близо до себе си и бавно ме целуна.Устните ми сякаш изгаряха при допира му.Знаех,че всичко не трябваше да се случва,но мамка му,аз обичах Хънтър.
Той усети ,че нещата се задълбочават и след секунди ме взе на ръце,отнасяйки ме в стаята му.Там,нещата които последваха,бяха твърде пикантни за да се опишат с прости думи.