"Кървав ад"

Глава 29

Щом слънцето се показа,вече бях на крака.Хукнах надолу по стълбите и реших да потърся Хънтър.
Излязох навън и вятърът ме накара да потръпна.Огледах се и изведнъж чух звуци от кола.Черно BMW X6 излезе от подземен гараж и с мръсна газ отпраши нанякъде.Беше Хънтър.Той даже и не ме забеляза.В това време Серина изникна:
-Няма да те вземе със себе си.
-Не съм искала такова нещо.За какво си говорехте снощи?
-За много неща.
Е,щом няма да получа отговор,нямаше смисъл да говоря с нея.Внезапно чух далечно цвилене.
-Коне ли отглеждате?
-Някои сред нас са прекалено луди по тези четирикракраки същества.Гледай да не им изпиеш кръвта.
Изплезих се насреща и и тя се озъби.
Тръгнах към мястото,от което се чуваха звуците и стигнах до малко оборче с пет коня в него.Всичките бяха от една порода-черни и мускулести също като господяря си.Чудно ми беше защо са им нужни тези същества,щом те и сами могат да се придвижват.Разгледах ги отблизо и странното беше че те бяха неспокойни покрай мен.Реших просто да ги оставя.Качих се отново в стаята си и зачаках.През целия ден обикалях и накъдето ми видят очите и хубавото на това беше че имах възможността да науча всеки изход,всеки проход на замъка.Движението на вълци беше постоянно и всеки си вършеше работата без да ми обръща внимание.
Щом слънцето залезе,усетих присъствието му.Погледнах отвън на терасата и той слизаше от колата.Облякох си топли дрехи защото отново валеше.Слязох долу и видях че Серина тъкмо го посрещаше.Аз останах в сянката на стълбите.Внезапно той ме погледна и очите му смениха цвета си от жълти към тъмно зелени.Сведох поглед и се качих отново в стаята си.Излязох на терасата и се загледах в Луната.Започваше да избелява.Значи скоро отново щеше да възвърне предишния си цвят.С това трябваше да си тръгна.
Някой отвори вратата.Вятърът се засили и черната ми жилетка падна надолу от раменете ми.
-Рейвън?
Затворих очи и се обърнах бавно.Отворих ги и Хънтър стоеше пред мен.Едната му ръка беше превързана.
-Какво се е случило?
-Имах малко проблеми за решаване.Нищо особено.
Кратка тишина настана между нас.
Той пристъпи към мен:
-Какво прави днес?
-Имаш коне.Защо не си ми казал?
-Те са на...Ребека.Не са мои.
-Коя е Ребека?
В този момент Серина влетя вътре и извика:
-Имението е било нападнато от вампири!
Хънтър изтръпна:
-А Ребека?
-Къщата е полу разрушена,а повечето от пазителите и са мъртви.Хънтър,тръгвай!
Дръпнах лакътя му:
-Искам да дойда.Мога да намеря следи.
Той хвана ръката ми и двамата слязохме по стълбите.Качихме се в джипа му и той през целия път псуваше и усещах как искаше да се преобрази,но ако го направеше и двамата можеше да загинем.Малко преди да пристигнем той спря колата и слезе.Последвах го,но той ме спря:
-Карай само напред и ще стигнеш.Ще бъда там преди теб.Тръгвай,сладка.
Помня че при първата ни среща той ме нарече така.Той се преобрази точно пред мен.Погледна  ме и тръгна.Качих се в колата и не след дълго стигнах до имението.Или поне остатъците от него.Слязох и всички,които разчистваха наоколо ме изгледаха странно.Къщата беше изравнена със земята.Наоколо се виждаха тела както на вампири,така и на вълци.Хънтър вече беше там и разговаряше с няколко мъже.Обиколих къщата и усетих позната миризма.Вампирите бяха от моя клан.Но нямаше логика да ме намерят на място,на което дори и не съм стъпвала.Наведох се и докоснах земята.Нещо се замота между пръстите ми и намерих малко непокътнато листче.Отворих го и веднага познах почерка.
"Където и да си се скрила,скъпа,няма да е задълго.Аз съм навсякъде и ти скоро ще бъдеш моя."
В.
Смачках листа и се разтреперих.Всичко това беше само началото.Той е знаел че не съм тук.И въпреки всичко е атакувал и убил десетки от пазителите на момичето.
-Рейвън!Намери ли нещо?
Обърнах се и поклатих глава.Тръгнах към него:
-Къде е Ребека?
В този момент изнесоха едно момиче на носилка от останките.Хънтър отиде до нея и щом тя го видя,се надигна и го прегърна.Той я качи в една кола и ме извика да се прибираме.Тръгнах към него и го чух само да казва на един от мъжете ,разчистващи останките:
-Вземете всичко,което може да се ползва.Искам до седмица къщата да бъде заличена.Изпратете заповед из земите ми че виновниците ще бъдат намерени и убити.
Потеглихме и мога да се закълна че чувах сърцето му все едно беше извън тялото му.
-Намери ли нещо?
Как да му кажа...не исках.
-Не.
Той ме погледна в очите:
-Значи сега спокойно мога да пусна хрътките си по следите на клана ти.Скоро ще науча кой е сторил това.
Беше доста късно когато се прибрахме.Не бях изморена,но едвам се държах на краката си.Качвайки се нагоре по стълбите залитнах и тупнах на едно стъпало.Влад е знаел че не съм там и въпреки това е нападнал без причина.Трябваше да се махна оттук.Не исках повече никой да излагам на опасност.
-Рейвън?Защо стоиш тук?
Хънтър изникна отнякъде,а аз тихо пророних:
-Той ще ме намери.Ще ме намери.
Обгърнах лицето си с длани:
-Трябва да си вървя.Не мога да остана и миг повече.
Изправих се на краката си,но залитнах и се озовах в ръцете му.Бяха обгърнали кръста ми ,а едната ми ръка беше на гърдите му.Мамка му,колко здраво ме държеше сякаш бях порцеланова кукла.
-Аз..извинявай.Не..не беше нарочно.
-Иди да поспиш.Гладна ли си?
-Мхм.
Пуснах се от него,но той отказа да ме остави да ида до стаята си сама.Щом влязохме вътре,на шкафчето до леглото ми имаше чаша с червена течност ,а в банята се чуваше шумоленето на течаща вода.Хънтър рече:
-Утре ще изляза рано и няма да ме има.Би ли проверила сестра ми след като станеш?Серина заминава за Канзас Сити за няколко дни и няма да има кой да те дразни.
Една хубава новина.
-Ребека ти е сестра?Мислех че имаш само брат...
Той пристъпи напред и заговори с болка в гласа:
-Някога семейството ми беше голямо и щастливо.И много го обичах.Но с времето осъзнах че всичко,което обичам или ми се отнема,или бива жестоко наранявано.
Той се обърна с гръб към мен:
-Исках да ти благодаря,че онази нощ остана до мен.
Не знаех какво да отговоря.
-Аз...няма защо да ми благодариш.Не можех да те оставя в това състояние.
След това той излезе и мога да се закълна че същата нощ няколко пъти се събуждах от воя на добре познатия ми вълк.Вой,който не можеше да ме изплаши никога повече.

❤️•Не забравяйте да оставите коментар •❤️