"Кървав ад"

Глава 55

Някога чувствали ли сте се сякаш всичко на този свят е приключило за вас ?Че светът просто ви мрази и е решен да се оттърве от вас по най-жестокият начин?!Не мисля.
Аз бях наследница на велик род."Най-силната сред тях",ще кажат някои."Предателка",ще извикат други.
Но истината беше една-дори и най-могъщите бойци все някога намираха своята гибел.А моята дойде прекалено бързо.Бях погълната от мисълта да живея по свои правила,не желаех да слушам какво ми заповядваха и мислех че ще съм щастлива.
Но уви.Една малка пречка ме накара да се обърна срещу всичко познато и да се предам в ръцете на врага.Никога,никога,не бих очаквала от себе си да постъпя така.Но съдбата обича думата "никога".И веднага щом я изречем,тя е готова да ни покаже че може да се случи абсолютно обратното.
Попаднах в лапите на злодея от приказките,които ми бяха разказвани като малка.Но се оказа,че всъщност лошият герой в разказите е далеч по-различен от описаното,стига да го опознаеш както трябва.И все пак-границата на допустимото беше премината.Зачертана и оставена някъде далече настрана.
И не ме беше срам от действията ми.Щях да получа всичко с лихвите.А те бяха дошли на вратата ми по-рано от очакваното.
Да молиш за собствената си смърт никога не е било сред желанията ми.Един вампир не може да погине така лесно.Не и след като е унищожавал толкова много години наред.А кръвта,която тече във вените ми-тя кипеше.Бълваше като вулкан и ме караше да се изправя.Да се събудя.
Бавно отворих очи.Около мен всичко бе черно.Тъмнина, толкова мрачна че даже не виждах собствените си пръсти.Опитах се да погледна настрани-неуспешен опит.Съзнанието ми отново бе погълнато от сън.

•Замъка на вълците•
•Серина •
Бях уловила поредния заек,чиято кръв щеше да послужи за храна на Джордан.Не се бе хранил отдавна и най-накрая реших да му занеса нещо.Слизайки към килията му обаче,чувах как вика името на сестра си истерично.
Забравила за какво точно съм дошла,изпуснах заека на земята и се затичах към килията.Беше се проснал на земята и се гърчеше,държейки главата си.
-РЕЙВЪН!
Отворих вратата и клекнах до него:
-Какво има,защо викаш?
Той се спря за момент и се облегна на каменната стена.Вените по лицето му бяха изпъкнали.Очите бяха зачервени и страшни.Целия трепереше.
-Джордан?!Какво стана?
Той продължи да трепери докато дишането му не се успокои.
-Рей...Рей...
Приближих се до него:
-Рейвън?Нещо лошо ли е станало с нея?
Той си пое рязко въздух и застина:
-Не диша.
Съзнанието ми не можеше да приеме казаното.Рейвън бе...мъртва?
Брат и ме погледна още веднъж и тихо рече:
-Трябва да...-започна да се задавя-...Да я спася.Няма много време.Серина пусни ме,умолявам те.
Не можех да повярвам на думите му.Сестра му бе мъртва.Онова чувство,което ме завладя когато Дан си отиде,отново започна да напира в мен.Ами сега?
Подадох му ръка и той я пое.Изправи се над мен и ме погледна отново в очите.Беше с цяла глава по-висок от моя милост.
-Помогни ми да я взема оттам.
Излязохме заедно от катакомбите и се насочих право към кабинета на Хънтър.Знаех колко тежко е да загубиш близък.Но...не исках и да подозирам каква каша е в главата му.
Влязох с гръм и трясък в стаята.Хънтър отново гледаше към гората и в момента,в който надуши Джордан,го запрати към стената.Ноктите му бяха навън.
-Какво прави той тук?-и без това вече беше озверял след като Рейвън си тръгна.
Джордан му изсъска:
-Хънтър изслушай ме.
Братовчед ми бе готов да атакува отново,но аз застанах пред Джордан и посочих с пръст към Хънтър:
-Изслушай го,Хънтър!
Почти преобразен,Хънтър се спря и ме огледа.Усещах сянката на Джордан зад себ си.Той си пое дъх и излезе пред мен:
-Рейвън е мъртва.
Като гръм от ясно небе,казвайки това толкова кратко изречение,Хънтър се подпря на бюрото си и от тежестта му,то поддаде.Секудни по-късно,братовчед ми се преобрази право пред нас.Той се озъби срещу мен,а Джордан ме бутна назад към стената.
Хънтър започна да унищожава всичко.Всяко нещо в това помещение се превърна в трески и стъкло.Не можех да го гледам така.
-Не!Не може да е вярно!Тя е жива!Лъжеш ме.
Джордан извика:
-Усетих болката в нея.Видях и как пада на земята,всичко мина през главата ми Хънтър!Влад е...
Той си върна човешкия облик.Чувайки името на вампирския принц,Хънтър застана на едно място:
-Какво за...Влад?
Джордан бавно произнесе следващото си изречение:
-Той наръга Рейвън.Уби я собственоръчно.
Хънтър затвори очи за момент и след това ги отвори.Бяха сини.Толкова сини,че би могъл да бъде взет за вампир.
-Пригответе самолета ми.Няма да чакам и минута повече.
Той посочи към Джордан:
-Бих се самоубил ако знаех,че някога ще изрека тези думи,но-или идваш с мен,или сам ще я спася.Трябва ми вътрешен човек.
Джордан вирна брадичката си нагоре:
-Няма да обереш ларвите сам.
Хънтър излезе бързо навън.Взех една от дрехите му,паднала на земята и огледах остатъка от гардероба му.
-Облечи се с това.Сега ще ти дам още нещо.
Той ме послуша и тихо се преоблече.Зад леглото на Хънтър имаше сейф,пълен с оръжия,държани в смъртоносна отрова години наред.Извадих големия куфар,пълен с тях и му го подадох заедно с едно черно кожено яке,което служеше като бронежилетка.Пасна му точно.Намерих камшика на Рейвън и когато изпращах и него и братовчед ми пред замъка,му го подадох.
-Някога,сестра ти погуби много близък за нас човек.Постарай се да убиеш Влад така както Рейвън би желала.
Той взе камшика и отговори:
-Един ден ще ти върна услугата.Благодаря ти,Серина.
Гледах как и двамата се качват на самолета и притеснението напираше още повече в мен.Надявах се всичко да мине по план.