"Кървав ад"

Глава 35

Бях готова да изляза пред всички и да защитя брат си.Но Хънтър...спрях се.
-Убийте тези.Не искам да остане и прах от тях.А този тук-покажете му какво става с всеки враг,дръзнал да стъпе на моя територия.
Трима мъже отведоха брат ми някъде,а аз усетих болка в дясното си слепоочие.Целия замък беше на крака-Хънтър се разпореждаше сред хората си,а скоро щеше да се смрачи.Качих се обратно в стаята си и обмислих какво ще правя.
Малко след това усетих Хънрър на няколко стъпки от вратата ми.Бърза като стрела изскочих от стаята си и преди да кажа и дума,той вече беше в своята.Без да почукам влязох.
А той по дяволите беше гол от кръста нагоре.Беше разкопчал даже дънките си.Погледите ни се сключиха,но в момента в който погледнах към гърдите му и татуироките по тях,затаих дъх.
-Искам да ме заведеш при...онзи затворник.
Той ме изгледа стреснато:
-Забранено е.Какво ще правиш там долу?
Той се обърна с гръб към мен и аз рекох:
-А ако ти предложа нещо в замяна?
Той се усмихна дяволски секси:
-Какво можеш ти пък да ми предложиш?
-Ако мен заведеш там,с радост ще ти покажа.
За секунда той се озова много,много близо до мен.Погледнах го право в очите:
-Моля те.Заведи ме.
Той обаче ме задмина и рече:
-Колкото и да се опитваш да ме сваляш,не ти се получава скъпа.
Бях готова бузите му да изпитат силата на ръцете ми.
-Аз ли се опитвам?Погледни себе си!Избиваш без дори да ти мигне окото!Изплаших се ,че дори че убиеш бра...
Издадох се.Мамка му издадох се.
Той се върна до мен :
-Онзи многознайко ти е брат?Ето защо ми напомни за теб.
-Щеше ли да промени нещата?
Той замълча.
-Моля те,трябва да го видя.Моля те.
Хънтър си сложи черна тениска и ме погледна с очи,по-черни и от тъмнината навън:
-Помисли си какво ще стане ако ти позволя дори да го зърнеш.Ако само той те види.Ще изпрати информацията на целия ти клан,а баща ти ще ми обяви война.Ако те вземат от мен обаче,онзи Влад,който не обичаш...помисли си как ще те изтезава .Но не свършва до тук-ще загубя стотици воини заради глупостта ти.Помисли отново дали искаш да видиш прелестния си брат.
Кипнах:
-Ако само го докоснеш с пръст,ако той пострада-кълна се,че ще те убия.Ще те убия бавно...ще те разкъсам с голи ръце.
Бяхме на милиметри разстояние.Всеки гледаше другия с ярост в очите.
Той се наведе и прошепна в ухото ми:
-Искам да видя как ме убиваш.Как изпиваш кръвта ми.
Бутнах го назад от мен:
-Не ме предизвиквай.Като нищо ще нахлуя в стаята ти посреднощ и ще ти прережа гърлото.
-Опасни думи принцесо.Внимавай какво говориш.
Той тръгна да излиза от стаята,но го спрях:
-Кога ще тръгваме за Вегас?
-Отлагам го за другата седмица.Съвсем забравих,но на другия ден ще се състои...нещо важно.
-И какво е то?
-Нещо, на което не бива да присъстваш.
След секунди вече стоях сама.Отидох в моята  стая ядосана и едновременно с това се чудех какво щеше да се случи след два дни.
Долу на площадката се чу свистене на гуми.Серина туко-що се прибираше.
Погледнах от балкона и видях как Хънтър и Бека я посрещат.Още повече се разгневих защото брат ми беше там някъде долу и...не знаех на какво смятат да го подложат за информация или нещо друго.Защото ако пострадаше,лично щях да го удуша с голи ръце.Всички тях.
Валеше и не спираше.А аз се потисках от самотата си.Отворих гардероба си и тъкмо да изкарам пижамата си,когато Ребека влезе ентусиазирано:
-Рейвън?Желаеш ли да се присъединиш с нас на вечеря след половин час?Ще има от любимото ти.
Усмивка се появи на детското и макар не чак толкова детско лице.
Щях да откажа,но се замислих дали няма да е добре да подразня Хънтър и най-вече Серина.О,колко ми липсваха закачките с нея.
Усмихнах се лукаво и рекох:
-Естествено,че ще дойда.
Тя ме погледна изплашено:
-Очите ти...бели са.
Погледнах се в огледалото и наистина...бяха много,много светло сини.Почти бели.
-Ще ми трябва двойна доза кръв на вечеря.
-Ще се погрижа.
Благодарих и и реших да избера най-скандалната рокля за тази вечеря.Все пак беше по случай посрещането на Серина.
Заех се с приготовленията и сложих къса рокля с изцяло гол гръб,която разкриваше татуироките ми.Тази рокля разкриваше много на очите.Вдигнах косата си на плитка,която старателно сплетох и сложих неутрално червило.Като завършек,обух 10 сантиметровите  си токчета със сребърно покритие и малки диаманти в горния десен ъгъл.Защитно стредство,предназначено за струпване на  вълчи задници.
Пуснах чара си на свобода и се подготвих да отвея всички на вечерята,но най-вече исках да ядосам Серина.Не ме съдете-природата ми е такава.
Изчаках Ребека да дойде да ме вземе и когато тя ме огледа от глава до пети,рече:
-Признавам ти го Рейвън-по-секси унищожителка не съм виждала.
Двете слязохме в залата на долния етаж и когато влязохме вътре,аз заех мястото си точно срещу Хънтър-при вида ми,той се задави с виното,а Ребека каза:
-Ослепителна е,нали братко?
Той преглътна и погледна към празното място на Серина.
В този момент дойде и тя-щях да припадна когато я видях в моята рокля,но малко по-къса и провокативна.
Хънтър отново се задави и чак когато вече можеше да диша спокойно,продума:
-Не знаех,че една скромна вечеря ще се превърне в конкурс за красота.
Серина погледна към мен:
-Нито пък аз.
Усмихнах и се нахално и рекох:
-Мисля,че вече знаем коя е победителката.
"Не я предизвиквай.Моля те"
Отвърнах с мрачен поглед на Хънтър.
"Не влизай в главата ми.Ще стана лоша".
"Ти и без това си убийствено лоша в тази рокля."
"Точно тези думи исках да чуя."
Серина ми се озъби:
-Жалко че кръвопийци не се допускат в състезанието.
И с това ми идеше да и скоча,но бързо се осъзнах.Хънтър изпрати нещо в главата ми,което ме накара да де успокоя.
До края на вечерята,Серина разправяше къде е ходела и с кой се е видяла.Натъкнала се на банда вампири,но успяла да се измъкне.
Ние с Ребека само слушахме и от време на време си говорехме.

Беше почти полунощ,когато вече се чувствах изморена.Бях изпила литър кръв,но не ми беше достатъчно.А за виното...беше доста повече отколкото трябваше.
Серина тъкмо разказваше за някакъв вълк,който се е опитал да я свали с вицове,когато аз проговорих:
-Сигурно е било прекрасно.
Серина ме стрелна с поглед:
-Кое?
-Да те свалят с вицове.Колко...романтично....и типично за вас,вълците.Не ставате за романтици.
Алкохола си каза думата.
Тя се изправи рязко от стола и рече:
-Нима вие,неземно красивите вампири...Господарите на света,романтиците...сте най-добри във всичко?Знаеш ли Рейвън,жалка си.
Забих ноктите си в дървената маса:
-Кое те кара да мислиш така?
-Много неща.Жалка си.Не заслужаваш да носиш титлата принцеса..и призванието унищожител.Пука ти само за огромното ти его и красота.Адски жалка си и не струваш.Срам за клана ти.Позор за семейството ти.
Срам за клана ти.Позор за семейството ти.
Вече щях да я убия.
И тогава го усетих.Гневът,бушуващ във вените ми ме накара да запратя два ножа към нея.Разминаха се на милиметри разстояние:
-Не смей да намесваш семейството ми,долна отрепка такава!Погледни себе си-ти си едното нищо.Нито вълк,нито вампир!Поддала си се на някакви ласки с моя вид и се чудя как може да си толкова глупава!Ти си позор за семейството си...-изправих се и се озъбих,готова да атакувам като пантера-Но жалко,че нямаш такова.
В следващия момент се озовахме борейки се на земята.Хънтър тръгна към нас, а аз и Серина не спирахме да забиваме юмруци една в друга.Озовах се над нея и тъкмо да забия ръката си в устата и,когато усетих ръцете на Хънтър да ме вдигат нагоре.Той ме обърна с гръб към нея ,а Ребека изведе Серина навън .
Бях бясна.Полудяла.Жадна за кръв.
-Пусни ме да я довърша!Пусни ме!
Той ме хвана по-здраво и ме дръпна:
-Погледни ме.Погледни ме в очите.
Не исках.Не можех.
Усетих го,че отпуска хватката си и побягнах към стаята на Серина,за да я довърша.Не ме питайте как се бяга на токове.
Малко преди да стигна,Хънтър ме хвана,качи ме на рамото си като чувал и ме занесе в стаята ми.Пусна ме на леглото и от тежеста ми,той тупна отгоре ми.Дишах тежко.Хънтър се надигна,а аз се спуснах към вратата.
Но той отново ме хвана и ме повали на леглото.
-Какво правиш?Казах ти да ме пуснеш!
-Рейвън спри се вече!
Опитах се да го избутам от мен,но той не поддаде.Измъкнах едната си ръка и го зашлевих.Очите му се промениха:
-Сега вече ме ядоса.
Той хвана ръцете ми над главата с едната си ръка,а другата плъзна по тялото ми.Един нокът се показа от ръката му и разкъса роклята ми.
-Струва цяло състояние!Идиот!
Същия нокът остави следа на врата ми.
-Ще те убия!Ще те съсипя!
В следващия момент,устните му се озоваха върху моите.Не можех да не му отвърна.Усетих как сякаш спокойствието се разлива във мен и се отпуснах под тежеста му.Дланите му стиснаха чаршафите,а тялото ми започна да трепери.Захапах устната му и от нея потече кръв.Колко сладка беше тя.Той се отдръпна и се изправи:
-По дяволите,Рейвън!
И изчезна като сянка.Дълго време стоях така,докато се опомня какво се беше случило с мен.
А най-лошото беше че исках още.