"Кървав ад"

Глава 24

Двамата продължихме да оглеждаме градината,когато изведнъж Серина се появи леко подпийнала.
-Прекъсвам ли ви?
Погледнах към Хънтър,а той отговори:
-Колко водка изпи?
Серина тръгна към нас и показа с пръстите на ръката си:
-Не успях да ги преброя ,но май бяха пет-шест.Или  десет...не съм сигурна.Ами ти Рейвън-как си?
Смееше се като някоя  пияна тиква.А тя наистина си беше...тиква.
-Серина,върви да поспиш.Пиенето не е за теб.
Тя се засмя и рече:
-Приятно разглеждане на цветя.Хъни,твоята Ансел те чака.
Не вярвах,че наричат кралят на върколаците Хъни.
Хънтър се раздразни и рече:
-Оставям те.Ако имаш нужда от нещо потърси ме.
Посегнах към него:
-Коя е Ансел?
Той само ме огледа и тръгна след Серина.
Е,явно тази Ансел е причината той да живне.До сутринта останах в градината и намерих странни неща на едната стена.Беше с изтъркани надписи на древен език.Бях добра в това да ги разчитам,но тези си  бяха доста сложни.Думите гласяха "Ще дойде войн незнаен,на престола ще се възкачи,но сърцето му ще падне в капана от мъгли."
Нататък нищо не разбирах.
-Глупави писания.
Излязох от градината и по пътя се загубих.Обикалях къде ли не,но не намерих стаята си.Щом стигнах второто равнище,намерих врата съответстваща на моята.Отворих я и вътре беше пълен мрак.Видях че на другия и край имаше стари червени пердета и ги дръпнах.Светлината навлезе в помещението и осъзнах че се намирам в малка тренировъчна зала.Пистолети,камшици,арбалети с двойни поставки за стрели и куп оръжия за унищожаване на врага.Имаше три мишени и около всяка имаше по десетина ножа,оставени на земята.Тук щях да се упражнявам.Нямаше как да занемаря тренировките си.
Събрах нуждите ми неща на купчинка и започнах.Мятах ножове и стрелях по мишените,окачени по стените и тавана.Намерих толкова интересни неща че не ми се излизаше оттам.Долу под прозорците се упражняваха група младежи,от които повечето момчета.Момичетата бяха само три.Наблюдавах ги и забелязах че имат доста пропуски.Отдръпнах се от стъклото и в този момент Серина влезе:
-Как намери това?
Подскочих:
-Загубих се,а тази врата много приличаше на моята и затова реших да вляза.
Тя се хвана за главата:
-И сега какво?Ще се опитваш да ни убиеш ли?
-Ти май вече си изтрезняла-ухилих се нагло-Серина, какъв ти е проблема?
-Проблема ми е такъв че никога,ама никога досега не се е случвало вампир да прекрачи прага на дома ни.А ти вече си си намерила къде да мяташ ножове.
Тя тръгна към затворената врата,а аз метнах две ками,които се забиха от двете страни на главата и:
-Не ме предизвиквай.Щом Хънтър е решил че трябва да съм тук,ти нямаш думата.Махай се.
Тя тръгна  към мен разярена:
-Ти си никоя.Никоя.Не ми заповядвай в  собствения ми дом.Веднага щом той обяви Ансел за своя,се омиташ оттук.
"Сега ще видиш ти".Избутах я към стената и тя се залепи като  желе на нея.Светкавично се озовах пред нея и я хванах за гърлото:
-Аз съм Принцеса Рейвън,дъщерята на великия Арел.Аз съм Черен унищожител и бъдеща кралица на вампирския вид.Убила съм безброй вълци,за да се превърна в най-добрата!Кръвта във вените ми е по-силна от тази на десет ваши водача.Кажи ми сега-коя си ти и с какво си по-добра от мен?
Тя премигна два пъти и аз я пуснах.
-Никога не ме предизвиквай,защото няма да проявя милост,Серина.
Тя излезе бързо от помещението и аз осъзнах че май прекалих.Но тя пък трябваше да си научи урока.
До залез слънце не излязох от там.Хубавото беше че поне никой не ме притесняваше повече.Щом реших че ми е омръзнало да стоя там,отново тръгнах да търся стаята си.
Накрая просто излязох от двореца и поех към гората.Духаше вятър и започна да ми става хладно.Огледах се да не би някой да ме следи,но терена беше чист.Повървях доста надалеч от замъка и изведнъж чух шум в храстите.Помислих че е някоя катеричка,но пред мен излязоха два огромни вълка.Те ме заобиколиха и рекоха с дрезгави гласове:
-Виж ти,виж ти.Какво прави една вампирка толкова близо до дома на краля?
-Не ме приближавайте.Ще ви убия.
Другия рече:
-Нямаш нищо по себе си.Дори най-обикновен нож.
Вярно си беше.Нямах нищо с което да се защитя.
-Не е задължително да имам.
Двамата тръгнаха едновременно към мен,аз отскочих във въздуха и те се сблъскаха.Тръгнах да тичам към замъка,но те ме настигаха.Накрая просто се качих на едно дърво и зачаках да се махнат.Но глупаците ме намериха и започнаха да тръскат дървото.
-Хайде красавице,слез при нас.
Клоните се тресяха,а аз нямах добра упора.Понечих да преместя кракът си,но тупнах на земята.Двамата се преобразиха в човешка форма и единия ме бутна към дървото.Подуши ме и се изсмя:
-Мислеше че ще избягаш,а?Сега малко ще се позабавляваме с теб.
Той дръпна рязко блузата ми и десния и край увисна надолу.
-Разкарай се червей такъв!
Ритах,но той не помръдна.Изведнъж другия извика:
-Да се омитаме,той идва !
Погледнах зад рамото на мръсното псе и видях как Хънтър прерязва гърлото на другия.
Аз отворих уста  и щом зъбите ми се удължиха,ги забих в плътта му.Той извика и ме пусна.Хънтър го изрита и прекърши врата му.Дръпнах  косата си назад и изрекох:
-Гадни върколаци.
Бях усетила вкуса на кръвта му и изобщо не ми хареса.Хънтър тръгна пред мен ядосан.Извиках след него:
-Как ме намери?
Мълчание.Той се преобрази.Настигнах го и го побутнах:
-Глух ли си?
Той се обърна и муцуната му се оказа много близко до мен:
-Да съм ти позволявал да излизаш?
Ядосах големия звяр.
-Мислех че съм свободна да се разхождам.Нима е забранено?
-Ако не бях дошъл на време?Мислехте че ще се спасите ли,черна унищожителке?
Останах на място:
-Откъде знаеш това?
-Едно птиче ми каза че  си се скарала с него.Казах ти да не закачаш Серина.
-Тя ме предизвика!Как мислиш че ще и отвърна?
-Не трабваше да правиш нищо.Игнорирай я.
-Глупак.
Понечих да го задмина,но се спънах в един камък и тупнах на земята по корем.Той започна да се смее,а аз с ирония рекох:
-Направо да си умреш от смях.
Изправих се и почистих дрехите си.Той отново тръгна пред мен и започна да цитира думите ми" Аз съм Принцеса Рейвън,дъщеря на великия Арел.Аз съм черен унищожител и принцеса на сенките."
Преди да каже дори и дума повече,скочих на гърба му и извиках:
-Дий конче!
Той ме събори настрани и скочи върху мен:
-Не съм кон,Рейвън.
-Преобрази се.
Той си върна човешкия облик и аз го избутах настрана,възсядайки го:
-Изглежда че си.
Сложих едната си ръка на сърцето му съвсем неволно и усетих ритъма му.Този път не беше спокоен.
Просто седяхме там на поляната и се гледахме.Усещах че май му натежавам и понечих да се махна,но той се надигна и се озовахме опасно близо:
-Не излизай без придружител.Иначе всички кланове ще разберат че крия вампирска принцеса в двореца си.
Докоснах устните му с пръст:
-Аз съм кралица.
Той избута ръката ми:
-Кралица на какво?
Накарах го да легне обратно и още повече се наведох към него:
-Кралица на вампирите.