"Кървав ад"

Глава 28

Знаех,че не лъже.
Оказа се ,че Хънтър е искал да ми покаже стария замък,където семейството му е живяло преди той да се роди.Разказа ми още ,че имало нападение от няколко вампирски племена и аз изобщо не се учудих, че нашето е било от тях.
На огромна поляна на около 50 километра от сегашният им дворец,се намираха руините от някогашния им дом.Хънтър каза че тук са загинали повечето от роднините му и той често идвал до това място.
Щом паркира колата на поляната,той рече:
-Понякога тук се спотайват разни същества.Не се учудвай ако някое ти се изпречи.
Нядавах се че няма да видя нито едно от тях.Двамата слязохме и той с бавна крачка тръгна напред.Последвах го.Мястото беше огромно-колоните,които все още бяха здрави ми дадоха да разбера че този замък е бил в пъти по-голям от който и да е друг по света,който съм виждала.
-Защо не го построиш наново?Така ще имаш повече от едно убежище за народа си.
-Говори се че след като дядо ми оставил трона на баща ми,над замъка тегнело проклятие.И заедно с него -спасение от такова.Не знам кое е вярно.
-Какво проклятие?
Той въздъхна и ме погледна:
-Всеки следващ водач на клана ни щял да страда толкова колкото страдал през целия си живот магьосника,който хвърлил проклятието върху семейството ми.
-Но защо го е направил?
-Дядо ми отнел неговата жена и след няколко месеца се родил баща ми.Магьосникът бил адски ядосан и се заклел да си отмъсти.Минали 15 години ,а той не спирал да тормози рода ми. Дядо ми разбрал че ако не се оттърве от баба ми,всичко щяло да рухне.На него просто му трябвал наследник.Затова заколил баба ми.
Доповръща ми се.
-Онзи вече бил на ръба на разсъдъка си.Дошъл в замъка и го сринал със земята.Дядо ми не успял да се измъкне.Но баща ми успял.Въпреки че бил още юноша,се възкачил на престола и след три години съм се родил аз.
-На колко години си всъщност?
-Много.
Напрегната тишина ни заля.Вървяхме из руините,когато изведнъж той рече:
-Не мислех че ще се задържиш толкова дълго.
-Нима искаш да си тръгна?
-Не,разбира се че не.Харесва ми да си тук.
Малка усмивка се появи на лицето ми.
-Ще си тръгна веднага щом реша.Но мисля че трябва да...трябва да се усамотя.Поне замалко.Както ти казах,щедроста ти няма да бъде забравена.
След като обиколихме всичко наоколо,се качихме в колата и той ме отведе на не много висока планина.Слънцето почти беше залязло,когато пристигнахме.Трябваше да призная че цялата съвкупност от жълти,светло розови и оранжеви цветове в небето ме накараха да ахна.Принципно мразех залезите и другите романтични неща,но това тук...беше повече от удивително.
Спомените ми как когато бях дете бягах от стаята си само и само да наблюдавам слънцето докато залязва ме накараха да си спомня за дома.Всички ми липсваха.Но най-много брат ми.Не биваше да се задържам дълго защото Джордан и баща ми вече сигурно бяха пуснали шпионите си по целия континент.Ако ме намереха...можех да бъда виновна за началото на нова война между клановете.
Гледах Хънтър и се чудех-дали му се искаше да изтръгне сърцето ми поради факта, че застрелях брат му без капка милост пред очите му?Дали му се искаше да ме унищожи въпреки всичко,което бе направил за мен?
Погледнах към земята и попитах:
-Би ли ме убил ако се наложи?
Стоящ на малко разстояние от мен и гледащ небето,той не проговори.Вдиша няколко пъти и погледна към земята.След това отново към небето.
Не проговори дори в колата.Навръщане отново заваля и щом той паркира пред алеята на замъка си,трябваше да се принудя да се измокря.Защо тук валеше толкова често?
Бързо стигнах до главните порти и щом влязох,заварих сърдитата Серина пред мен.Беше цялата в черно-разкъсаните и дънки разкриваха повече плът от колкото беше нужно,а късия над пъпа потник щеше да накара и най-въздържания човек да и хвърли по някой жаден поглед.Серина беше хубава.Истинска красавица за вълчица.
Тя ме изгледа ядосано и щом братовчед и се появи зад мен,тя му хвърли мрачен поглед.
-Надявах се да поговорим по един въпрос.Насаме.
Хънтър беше точно зад мен.Усещах топлината на тялото му.
-След вечеря.В момента не съм в настроение.
Двамата се качихме до горе и всеки влезе в стаята си.Аз тъкмо съблякох дрехите си когато той влезе без да почука в стаята.Извиках и потърсих нещо с което да се покрия и застанах пред стола.Той се извърна и рече:
-Да му се невиди,Рейвън!
Взех жилетката си и се скрих.
-Защо нахлуваш така,Хънтър?
-Исках да...сложи си нещо по дяволите!
Облякох я и седнах на стола:
-Какво искаше да ми кажеш?
-Гладна ли си?Имам предвид човешка храна...не кръв.
Принципно не ядях човешка храна.От нея наддавах на килограми и рефлексите ми се забавяха.
-Не.Но ако не ставам нахална....мога ли да се присъединя?
-Разбира се.И моля те-ако Серина си отвори устата,просто ме остави аз да се оправя с нея.
С тези думи,той напусна стаята ми.
Реших да си сложа дълга сива рокля с ръкав до лакътя.Не беше нещо официално,по-скоро приличаше на пижама.Но изискана пижама.Сресах косата си и слязох в огромна зала където масата беше от единия край на помещението,а в другата и страна имаше камина и канапета около нея.Серина човъркаше храната си,и щом ме видя да влизам вътре,скочи на крака и изсъска:
-Ти как се осмеляваш..?
Но преди да довърши,братовчед и влезе и я стрелна с поглед.Тя седна обратно и склони глава.Заехме местата си и докато те се хранеха,аз отпивах от чашата си с червено вино.Говореха си за обичайните неща-управлението на народа,данъците и няколко спора които са се провели между старейшините в близкия град.Щом дочух за това,реших да науча нещо повече.
-Нима има цели градове населени с върколаци?
-Да,има.Но никой не забелязва какви сме.И никога няма да разбере.
Серина ме погледна нагло:
-Знаеш ли дали има населени места пълни с такива около теб на този континент?
Тук ме хвана на тясно.Вампирологията винаги ме е затруднявала.
-Доколкото си спомням континента Австралия населен с доста вампири.Рядко се срещат такива като вас.Но има и вълци.И те рядко успяват да се измъкнат живи от лапите на някой унищожител.
Хънтър погледна яденето си и се прокашля:
-Там е 6 клан ,нали?Най-малкия от всички,но не и най-слабия.Чувал съм че командирите на отрядите от унищожители били много строги и не правили компромиси.Или се научаваш да си жесток,или отиваш да вършеш мръсна работа.
-Така е.Този,който ме обучаваше за унищожител бе дошъл специално от там.
-Била си обучавана за унищожител?
Серина не можеше да повярва.
-Бях.И завърших обучението си елиминирайки доста...вълци.
Двамата се спогледаха.Серина се усмихна нагло:
-А получила ли си татуироките си?
-Да.
-Къде?
Досега никой не бе забелязал нещата по гърба ми.Но щом тази сърдитка желае да види колко съм силна,нека.
Изправих се и се обърнах с гръб към тях.Свалих до кръста си ципа,намиращ се по средата на роклята и гърба ми се оголи:
-Доволна?
След като отново седнах на мястото си,тя рече:
-Изглежда че нашата гостенка е не само нахална-погледът и беше към Хънтър-Сладката Рейвън е висш унищожител.
-Висш унищожител ли чух?Какво е това?
-Краските особи с титлата "унищожители" се водят висши.Така ви наричаме ние.
Серина стана и тихо каза:
-Ако някой узнае че укриваме това нещо тук...всички ще умрем заради теб Хънтър.Разкарай я.
Той изкриви вилицата в ръката си и също се изправи:
-Аз решавам кого ще разкарам и кого не.Върви си.
Серина взе чашата си,изгълта наведнъж виното и рече:
-По пода ще се лее кръв заради нея.
След това шумно излезе от залата и усетих колко е напрегнат Хънтър.Той се просна в грамадния си червен стол и видях как ноктите му докосват масата.
-Аз...ще се махна.Тя е права.Не бива да съм тук.
Той се изправи и рече:
-Никъде няма да ходиш.Сега ще я наредя.
И излезна в тъмнината.Останала сама на вечеря,просто изпих цяла бутилка вино сама.Никой от тях не се върна.Реших да се кача обратно в стаята за един горещ душ и просто да си легна.По стълбите обаче чух крясъците на Серина,идващи от стаята на Хънтър.
-Хънтър ти полудя ли?Как така още не си я белязал?Кървавата Луна не е вечна.Престани да живееш като самотник и намери някое момиче.Народът ще реши че си...не на място.
-Когато стане,ще стане.Престани.
-А и още нещо-да си забелязал,че тази руса умница е висш унищожител?Наследница на най-великия вампир от векове насам и съществото,което може да те убие завземайки властта?Случайно да не оглупя?
-Рейвън може да е всичко,но няма да ни нарани.Убеден съм в това.
-Тя е висша!Висша!Тези бяха изчезнали и последния висш вампир беше убит преди 7 века.Оттогава не се е раждал друг такъв.
Не се е раждал друг такъв?
-Татуировките,които видя освен нормалните това ли ти казват?Че тя е нещо повече от другите?
-Тя иска да узнае слабостите ни.Убедена съм че е шпионин.
Чух гърленото ръмжене на Хънтър:
-Серина...Нима си забравила как аз също те предупреждавах за Кайл.Но ти не ме послуша.Спусна се в любовни приключения с него и накрая завърши като мърша на улицата.Изтезавана,изнасилена и с почти вампирски гени.Кръвта ти вече не е толкова чиста колкото моята.Аз съм господаря на върколаците и аз решавам дали Рейвън ще остане.Ако поискам,мога да я убия.Но нямам такива намерения...още.
-Какво си намислил?
-Не те засяга.Тя дължи живота си на мен и съм сигурен че едва ли би посмяла да ми посегне.Затова спри да се държиш гаднярски и приеми това,което се случва.По дяволите,Серина!Спри да вървиш срещу мен!Бъркаш се в делата ми и ако мислиш че си по-добра от мен,заповядай,вземи мястото ми.Но ако се зададе битка...никой от народа няма да иска някаква смеска от вълк и вампир да управлява редиците ни.
Серина смекчи тона:
-Никога не съм искала поста ти или нещо такова.Искам да те предпазя от нея.Способна е да нарани нашето и без това малко семейство.Не забравяй че Ребека скоро ще навърши 16.
-Ребека е добре защитена.Никой не може да я нарани.Никой.
-Помни че въпреки да се прави на мила с нас,там някъде...дълбоко в леденото и сърце се крие омраза и жажда за смърт.Тя е онази,която старейшините предрекоха преди векове.Тя ще е вампира,заради който ще се пролее много кръв.Помни ми думите.
-Ако само посмееш да я докоснеш с пръст,или да я нараниш-ще бъда принуден да отнема всичките ти права.
Знам как Рейвън отчаяно търсеше,зовеше,някой да я спаси.И смятам че ако двете се помирите-между двете ви може да се изгради чудесно приятелство.
Серина се засмя:
-Кое те кара да мислиш така?
-И двете сте борбени,а егото ви е голямо колкото света.Освен това ти си наполовина от нейния вид,което те прави по-близка до нея.
-Как ли пък не.Смятам да навестя Бека утре.Ще дойдеш ли?
-Утре не мога.Ще пътувам към западните граници.Били са засечени няколко нарушителя.
-Ребека се нуждае от теб.Последния път едва не се разплака,когато видя че съм отново сама.Липсваш и.
-При първа възможност ще я навестя.Струпа ми се толково много...първо брат ми,Рейвън,отровата от вещицата и още куп неща.
-Как се излекува?Не мислех че отворите действат толкова бързо.
-Прилив на енергия.Нищо повече.
-Добре тогава.Може ли да попитам защо днес леглото ти липсваше от стая?
-Не ми казвай,че си влизала.
-Не,просто усетих промяна във въздуха.
-Потроших го.
-Не искам да знам как.
-Да.Определено не искаш да знаеш.
-Лека нощ.
Хукнах към стаята си и се заключих вътре.Толкова много информация за премисляне.Висша?Какво е това?И кой мамка му е предрекъл че за мен ще се лее кръв?
Проснах се на леглото и усетих как главата ми се замайва.Цяла нощ мислех над казаното.Щом той утре ще пътува,трябва да го хвана още от рано сутринта.

•Какво мислите за държанието на Серина?А  за Хънтър ?😄😊
Благодаря,че гласувате и пишете коментари ♥️♥️♥️